Споровете и разногласията между религиите вече много векове разделят хората. Трябва да се научим да не спорим помежду си, доказвайки преимуществата на своята вяра. А да се обединим в служба на единия Бог. Нашият Създател. Само така може да постигнем хармония и да изпълним своето предназначение. Всички разногласия и спорове се създават изкуствено, за да се попречи на единството на хората. Защото ние сме силни само заедно.
Няма значение каква ти е религията. Има значение колко е силна вярата ти. Колко честно живееш и колко добро и зло носиш на другите хора в този свят. Струва си да помним, че това тяло ни е дадено за временно ползване. Затова много по-мъдро е най-напред да отделяме време и да развиваме душата си. Не трябва да се забравя и за тялото, но не и да му се посвещава целия живот – само на парите, яденето и удоволствията.
Когато дойде време да си тръгнат, а този момент настъпва абсолютно за всеки, такива хора чувстват дълбоко разочарование. Чувство на неудовлетвореност. Чувство за напразно изживян живот без да е разбрал защо е роден. За да работи и яде? Глупаво е…
Аз, например, смятам, че Бог е един, а различните религии – са Път към Него. Но най-главният Път се намира в нашето сърце. Безусловно, религията е необходима, за да не се тъпчем един друг, това е един своеобразен общ нравствен закон. Неотдавна четох Вербер, там се описва ситуация, в която група учени създават микро-свят и скоро се оказва, че тези малки човечета започват да буйстват, да нарушават всички закони и да се държат абсолютно неприлично. Затова те получили религията като начин за самоуправление на обществото като цяло. Религията веднага им внушила страх и ги задължила да изпълняват всички изисквания и предписания.
Не трябва да се бъркат Вяра и Религия. Това са съвсем различни понятия. Лично аз вярвам в Бог, той е в душата ми и на мен не ми е необходим някой трети, за до стигна до Него… Най-главната религия – това са доброто сърце, любовта, състраданието.
А какви жестоки постъпки извършват хората заради вярата… Но това вяра ли е? Или прикритие на собствената лудост…
