Едва ли има нещо по-сгряващо и уютно в студените зимни дни от чаша топъл чай. Билков, ароматен, зелен или ориенталски – всеки има своите предпочитания. Малцина от нас обаче са запознати с технологията при производството и с основните категории чай. Ето ги и тях накратко:
ЧЕРЕН ЧАЙ – Със силния си малцов вкус и с високото си съдържание на кофеин,черният чай заема повече от 95% от световното производство на чай. Заради по-продължителната му обработка и ферментация, цветът на листата му е от тъмнокафяв до почти черен. При запарване в гореща вода има цветен или „меден” аромат, а вкусът му е леко тръпчив.
Черният чай е един от най-предпочитаните сред любителите на тази напитка, които обикновено го комбинират с мляко или сметана. Най-известна в света е марката Ърл Грей, специално обработена с бергамотово масло за по-добър и специфичен аромат и вкус.
ЗЕЛЕН ЧАЙ – При производството му листата се обработват на пара и се навиват, още преди сушенето да започне – така се намалява окислителниян процес и се запазва зелениян им цвят. При приготвяне отварата на този чай има от бледожълт до светлозелен цвят, а ароматът му е тревист, напомнящ на току-що окосено сено.
Зеленият чай има високо съдържание на кофеин, но значително по-малко от това на черния. Притежава силни антиоксидантни свойства. Най-големи производители на зелен чай са Китай, Япония и Корея.
ЧЕРВЕН /Улонг/ ЧАЙ – Може би най-ароматният от всички видове чай. Има плътен вкус с леки плодови нотки. Обикновено се пие чист и леко подсладен. Специфична при улонг е технологията на получаването му – оксидацията и ферментацията на чаените листа се прекъсва в момента, в който те придобият червеникав отенък. Оттам идва и наименованието му, което в превод от китайски означава „червен дракон”.
БЯЛ ЧАЙ – Приготвя се от най-свежите млади листа на чаения храст, които претърпяват минимална обработка и почти никаква ферментация. Цветът на листенцата остава бледо зеленикав, а при запарка (с негореща вода – от 50о до 80о) чаят е почти прозрачен с приятен цветен и леко тревист аромат.
ЖЪЛТ ЧАЙ – По дефиниция той е с по-дълга ферментация от зеления и по-кратка от тази на червения чай. При него процесът на сушене е по-дълъг и така той придобива характерния си светложълт цвят и по-финия си и сладък вкус. Съдържа голямо количество антиоксиданти. Заради деликатния и продължителен процес на получаване жълтият чай е много рядък и слабо разпространен.
АРОМАТИЗИРАН ЧАЙ – Към изкуствено ароматизиране на чаените листа обикновено се прибягва с чисто търговска цел, при изветряване на естествената миризма на листенцата или поради лошата им обработка и неправилното им съхранение.
Най-използвани са ароматите на жасмин, ябълково дърво, бергамот, мента и канела. Често в чая се слагат и парченца плод или листа от ягода и къпина.
ЧАЙ МАТЕ – Този, познат и като „парагвайски”, чай е изключително богат на витамини А, C, P, витамини от В-групата, както и на основни за организма ни микроелементи – сяра, магнезий, калий, манган, калций, желязо, мед и хлор. Благодарение на алкалоида матеин (подобен на кофеина) той подобрява функцията на храносмилателната и отделителната системи, нормализира кръвното налягане и действа стимулиращо върху физическото и психическото състояние на човека.
БИЛКОВ ЧАЙ – Един от най-здравословните, а понякога дори и лечебни видове. Приготвя се от изсушени листа, плодове или цветове на различни билки. Тъй като не съдържа кофеин, е подходящ за консумация във всяка възраст и по всяко време. Основното въздействие на билките е релаксиращо, тонизиращо, имуностимулиращо или прочистващо организма.
Освен от един вид, този чай може да е комбинация и от няколко различни билки и така въздействието му придобива комплексен характер.
предотавил: Цветан Борисов
тагове: видове, чай, билков, ароматен, ориенталски