На 15 март 1998 година папа Йоан Павел II обявява за блажен българския епископ Евгений Босилков. Това става с тържествена церемония в базиликата “Св. Петър” в Рим. Отец Босилков е първият български католик, канонизиран от Светия престол. Той става мъченик на вярата, след като е арестуван, инквизиран, “съден” и убит от комунистическата власт през 1952 година.
Новият блажен е роден на 16 ноември 1900 година в крайдунавското село – сега град Белене. Той произхожда от католическо семейство. Родителите му, потомствени земеделци, го кръщават Винченций. 11-годишен, бъдещият духовен глава на българските католици постъпва в Духовната семинария в близкото село Ореш. След това учи в Белгия и Холандия. През 1919 година Винченций Босилков се посвещава в монашество в ордена на пасионистите, приемайки името Евгений. Пет години по-късно защитава докторска дисертация в Папския източен институт в Рим.
Той оглавява католическата общност в България през 1947 година, когато е назначен от папата за владика на Никополската епархия. На отец Босилков се пада жребият да води паството си в тежки времена. Комунистите все повече засилват преследванията и репресиите срещу религията, като най-суровите мерки се прилагат срещу католиците. В съответствие с новия Закон за вероизповеданията, който не допуска в България да проповядват чужденци, през 1949 г. е експулсиран папският пратеник. Заедно с него си отиват и всички чуждестранни свещеници и монахини.
Католическите училища, сиропиталища и болници са затворени, сградите “национализирани”, мебелировката разграбена, библиотеките изгорени. Тайните служби се опитват да вербуват католическите свещеници от българска националност за доносници, като разчитат да използват дори тайнството на изповедта. Нито един от духовниците обаче не продава своите енориаши.
Въпреки заплахите, епископ Босилков продължава да проповядва из католическите селища в страната. По повод насилствената “колективизация” на селяните той открито напътства вярващите от амвона: “Назад към земята! Ние обичаме тази земя, на която сме се родили и която ни е приютила. И когато ви казвам “Назад към земята!”, имам предвид не само вашата нива, вашата къща, вашия двор, вашите мисли, но и вашата Църква, вашата Вяра и вашите Християнски скрижали”.
Властите са изумени и, разбира се, започват да се готвят за разправата. А до страната вече достигат вестите за разстреляните или “безследно изчезнали” католически духовници в Украйна, Молдова, Румъния. От Ватикана на няколко пъти подканват отец Босилков да напусне родината си, осигуряват му и виза, но този път той не се подчинява дори на Рим. Като всеки истински пастир епископът иска да сподели съдбата на паството си и – ако е необходимо – да се пожертва за него и Вярата. Призори на 16 юли 1952 година в дома на отец Босилков е извършен обиск (търсят оръжие и радиопредаватели ?!), след което той е вкаран в Софийския затвор. Със себе си арестантът взема само чифт бельо, епископския кръст и Библията.
Заедно с него са арестувани още 39 духовници. Малко по-късно са затворени нови 10 свещеници. Така започват двата антикатолически процеса, чиито жертви са обвинени в шпионаж за Ватикана и подбудителство към контрареволюция. Делата се водят по съветски образец – със “служебни защитници” и с побоища и инквизиции след заседанията, на които обвиняемите не се признават за виновни. В крайна сметка четирима от тях, воглаве с епископ Босилков, са осъдени на смърт чрез разстрел, останалите 46 – на общо 430 години строг тъмничен затвор и “поправителен труд” в различни концлагери.
Смята се, че отец Босилков е екзекутиран в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 година, но гробът му не е известен. Близките му разбират за това около седмица по-късно, когато племенницата му отива да му занесе в затвора кошница с храна. Полицаят отказва да вземе кошницата и връща на девойката личните вещи на жертвата – две ризи и едно расо. Десетки български католически семейства днес пазят като светини парченца от тях в своите домове.
Другите трима разстреляни духовници са Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков. Очаква се в близко бъдеще те също да бъдат канонизирани за блажени.
Новата икона на блажения Евгений
“Придружаван съм от изкупителни мисли от небето, проследявам картини, разказващи за благодат, гласове на смъртта ме нараняват.” Една неопределена смесица, едно бързо наслояване на светлина и мрак, на омраза и любов, на преследване и невинност. Като притегателен център сред всичко това стой той, монс. Евгений Босилков – смиреният и смел епископ, начетен, силен и обикновен, открит и приятен, любящ и горд от неговата България.
