Наследниците носят голяма отговорност.Ако предшественика им не се е справил с мисията си в живота, те би трябвало да го надминат ако е поставил стандарт за качество и успех да го запазят, и развият.Особена е отговорността на наследниците на големи фамилии и личности.Да си на нивото на най-добрите е трудна,често невъзможна задача.В историята великите съвременници и съперници Исак Нютон и Годфрид Лайбниц „затъмняват“ цяла плеяда забележителни учени и изследователи на своето време.Ако ме запитате, кои според мен са най-великия физик и най-великия философ на 20 век, ще отговоря с едно име-Вернер Хайзенберг.Индивидуалната ми оценка е субективна и може да не се споделя от всички,но мисля че имам сериозни основания за нея.Да наследиш такава личност е тежка и отговорна задача.С нея се заема Ludwig Biermann /Лудвиг Бирман/1907-1986/

Астрономът Бирман защитава докторат в най-прочутия университет на Германия-Гьотинген /1932/.Откритията му в астрофизиката носят отпечатъка на уникалността.Във физиката на плазмата открива процеса батерия на Бирман-възникване на слабо магнитно поле при нулеви изходни условия/1950/.Единствен негов източник се оказва взаимодействието между отделни електрони и йони, движени от проста ротация.Можем да оценим истинското значение на откритието,като си дадем сметка че в такова състояние се е намирало космическото пространство преди да започне да се „запълва“ с материя и много преди да започнат да се формират познатите ни космически обекти-звезди,планети…

Предсказва съществуването на слънчевия вятър-излъчваната от слънцето радиация в междузвездното пространство и неговите характеристики/1947/.Изследванията му върху кометите водят до ново прозрение от изключителна важност-наличието на обвивка от неутрален водород /най-често срещания елемент в космоса/ около тях.Тя е открита много по-късно поради липсата на достатъчно добра апаратура по времето,когато Лудвиг Бирман я „вижда“ само в своето съзнание и въображение.Признанията не закъсняват.Получава двете най-големи награди в астрономията- Златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество /1974/ и Брюс на Тихоокеанското астрономическо дружество /1967/.

Най-престижното му постижение е друго.Първоначално е ръководител на отдела по астрофизика в Института по физика и астрофизика „Макс Планк“/Мюнхен/,чийто директор е самият Вернер Хайзенберг.А след смъртта му го наследява на поста.

Хайзенберг получава своя заслужен наследник.

Георги Караджов