ЕДИНО СТИХОТВОРЕНЕ ИЗПЪЛНЕН С  БОЛКА

ЧАША С ОТРОВА

Чаша с отрова ти ми наля, 

наздравица с нея вдигнах за любовта,

до дъно аз горчилката изпих

и в стената чашата разбих!

 

Не остана капчица дори, 

която някой да изпие,

никой друг да се не отрови, 

тази болка нека само моя е…!

 

Отровата в мене се просмука, 

от болки адски раздирана до кръв

в агония душа ми се загърчи,

от черен мрак потънах в… несвяст!

 

Нийде не виждах светлина, 

в черни мисли лутах се, 

падах, ставах, блъсках се,

в мрака бродех като призрак!

 

Ала Любов в мене живее, 

всесилна е тя и могъща,

отровата пред нея коленичи

и напусна моята душа!