Това име е познато основно за малцина специалисти, занимаващи се с нашата античност. То е записано в края на 4 или началото на 5 век, от латинския писател Макробий в неговите Сатурналии и най-вероятно е препис от по стар старогръцки автор. Текстът свързан с хълма Зилмисос е следният: “Също така знаем, че в Тракия Слънцето и Либер се считат за едно и също [божество]. Наричат го Сабазий (Дионис) и го почитат с величествена грижа; … на този бог на хълма Зилмисос посветили кръгъл храм, с отворен в средата покрив. Кръглата форма на храма наподобява формата на Слънцето. И светлината навлиза през покрива, за да покаже, че Слънцето пречиства всичко, когато свети отвисоко и защото целият свят се отваря, когато Слънцето изгрява.”
Това е най-късното сведение за известния храм-прорицалище на бог Дионис, намиращ се някъде в тракийските земи. Този храм-гадалище се споменава от различни автори в древността. Ощв през 5 век пр. Хр. бащата на историята Херодот, отбелязва в глава 7 на своята история: ”Сатрите, доколкото ми е известно, не са били подчинени още на никого. Само те от траките са запазили свободата си до наши дни, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и са войнствени. Те владеят прорицалището на Дионис, но това прорицалище се намира при [или сред] най-високите планини, като прорицатели на храма са беси от сатрите, а има жрица, която дава отговорите, както в Делфи, и не по-различно.”