Хотел “Молле“ имал невиждани другаде чугунени колони,които освен да подпират тавана,грабвали въображението и вниманието на посетителите със своята орнаментация.

Сградата била проектирана и построена с модерно парно отопление с радиатори във всяко помещение.Тази чиста топлина без пепеливото отопление с печки,събирала очите на всички състоятелни хора,които вземали идеи и за собствените си имоти.А тези,които не можели да си позволят такива модерни новости, се радвали в зимните месеци да седнат  в ресторанта до радиатор и да се наслаждават на прогреса.

В сервизните помещения на хотела имало и други новости.Една странна машина- „работеща с петрол“ можела във всеки момент да бъде затоплена с манивела и да започне да произвежда ток.Така много пъти в нощите,когато новото за града електрозахранване спирало и центърът потъвал в средновековен мрак,сред въздишките и възклицанията, генераторът в мазето на „Молле“ заработвал и хотелът и ресторантът светвали в тъмния град,като единствено  парче от някаква приказка.

Може би най-голямата атракция в хотела била  електрическата каляска,която пътувала между етажите.Невижданият извън столицата асансьор бил фантастична кабина с огледала,ярко осветление,месингови дръжки,красиво сукно и дори пейка,облицована с кожа.И знаела къде да те отведе,ако натиснеш  копчето на съответния етаж.

Много от хората,които идвали отдалече не пропускали,преди да седнат в ресторанта,да си намерят причина да се качат и да се „повозят“ на тази новост.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“