Казват, че здравия разум ръководи човешките постъпки.Ако е така, защо толкова често взимаме решения под въздействието на емоциите,чувствата или случайно,а не въз основа на здравия разум?Може би в нас се крият различни същности,които в определен момент излизат на повърхността или просто се „скриват“, докато не избликнат в определена ситуация.Това е положението не само в обикновеното човешко общуване,но и във всички области на живота.В хуманитарната сфера, точното описание на човешките състояния няма толкова голямо значение,но в точните това е от решаващо значение.Особено е положението на „граничните“ науки, там където точната прогноза се сблъсква с несигурната човешка реакция.Икономиката е една от тях и там хипотезата играе голяма роля…

Хипотезата започва с предположение ,ако нещо се случи какво би станало впоследствие?Тя е особена ценна в икономическите изследвания,където позволява да се проверяват различни възможни реакции на икономическите субекти и техните последствия.Първият,който осъзнава истинската значимост на предположението в икономиката е норвежкият икономист Trygve Magnus Haavelmo /Трюгве Хаавелмо/1911-1999/.Опитът, като действащ статистик по време на Втората световна война, го води до изводи с фундаментално значение.Той е първият, който осъзнава значението на икономическите модели да дефинират държавните политики и предлага математически процедури,чрез които случаен икономически модел може да бъде изследван по начин,които позволява изработването на практически съвети и указания за дейността на правителствата, и държавните органи.

Основната идея е, че тъй като модела описва серия от хипотетични възможности чрез уравнения.Уравненията могат да бъдат модифицирани по начин да описват всички възможни варианти, за намеса в икономиката и икономическото развитие.Така, правителствата получават мощен инструмент за предварителна проверка на последицата от техните икономически решения.Хаавелмо става професор по икономика и статистика в университета на Осло/1948-1979/ и основен архитект на икономическото развитие на Норвегия.Получава Нобелова награда по икономика, за „изясняване ролята на теорията на вероятностите в иконометрията и анализа на спонтанните икономически структури“.Дава първото научно обяснение за недоразвитостта на дадена държава в сравнение с останалите и въвежда, и дефинира понятието търсене на капитал в теорията на инвестициите.

Благодарение на неговото дело, икономиката става по-предсказуема наука.

 Георги Караджов