Началникът на 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Пантелей Киселов (седнал в средата) сред офицери от своя щаб през 1916г.
На 5 и 6 септември 1916г. той командва ударната българска групировка, която превзема “румънския Вердюн“ – Тутраканската крепост, като унищожава нейния 40- хиляден гарнизон.
През цялата война за освобождение на Добруджа неговата 4-та пехотна Преславска дивизия е първокласно формирование, което бие наред всички свои противници – румънци, сърби и руснаци при Кубадин и след това, в това число и от Сибирските корпуси, разгромени и отхвърлени позорно отвъд Дунав. Сред селищата, завзети и освободени от 4-та Преславска дивизия са Тутракан, Кубадин, Меджидие, Черна вода, Исакча, Браила…
Предвождани от своите командири (съгласно заповедите му офицерите са най-отпред) преславци винаги атакуват с развети бойни знамена, под звуците на химна “Шуми Марица“, “О, Добруджански край“ и с гръмко “Ура!“
През 1916г. 4-та Преславска дивизия е непобедима. Тя нанася много тежки поражения на противниковите войски, а командирите й бойците й съперничат по храброст, героизъм и пленени трофеи на “шопите“ от 1-ва Софийска дивизия.
Сред трофеите, взети от “добруджанците“ от дивизията на генерал Пантелей Киселов през 1916г. е и руски брониран автомобил (танк) Остин – 2 „Скобелев“ от руското 24-то бронирано автомобилно отделение на 4-ти брониран дивизион, използван неуспешно за пробив на българските позиции.