На 3.05.1953 год. в Пловдив избухва работническа стачка.Събитието няма аналог до този момент в целия Източен блок.Нищо подобно не се е случвало от Втората световна война насам в страните,които сталинизмът с желязна завеса отделя от останалия свят.

На 3 май /според някои на следващия ден/ над 5000 работници от тютюневите складове и други предприятия в Пловдив отказват да работят,като протест срещу лошите условия на труд и крайно ниското заплащане.

На 3 май нощната смяна в един от складовете се заключва и изгонва охраната.На другата сутрин районът се изпълва с хиляди хора.Това е първият подобен работнически акт в Източния блок,който последва смъртта на Сталин /5 март 1953 год./

Събитието шокира страната.На място пристига почти половината правителство.Министърът на промишлеността Антон Югов е освиркан и замерян при опит да говори на стачниците и да ги вразуми.

Милицията отговаря със сила и стрелба.В сблъсъците са убити няколко души, а над 50 са ранени.Впоследствие над 150 души са интернирани по лагери и далечни населени места.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“