Родена е през 1962г. в Ловеч. Автор е на няколко поетични книги. През 2015г. излиза от печат стихосбирката „Казах на Слънцето”, с която авторката става лауреат на националната награда на СНБП „Йосиф Петров”. Носителка е и на редица други национални отличия: трета награда от националния конкурс, посветен на Г.Свежин, наградата на читалището от Третия национален конкурс на името на П.Славейков, трета награда от националния конкурс на името на П. Славейков, първа награда от Седмия национален конкурс за поезия „Пролет моя”, втора награда от Седмия национален конкурс „Мила родино”, дилпом и плакет, както и „Ловешки меч” – персонална награда в раздел „Ловешки творци”. Публикувана е в национални и местни сборници, алманаси и др. издания. През 2016г. нейно стихотворение влиза в сборника на 70 български автори от три континента „Часовниковата кула”, издание на редакционния екип на www.EuroChicago.com. През 2017г. е класирана за участие в националния сборник „На изповед пред Дякона”, издание на Фондация „Буквите”. През същата година получава втора награда от Шестия международен конкурс “Лирични гласове”.
Член е на СНБП.

КОГАТО

По Д. Дамянов

Когато си на дъното на ада
и целият посърнал си от скомина,
цеди, превръщай в цветна лимонада

отровата от гнилите лимони.
Когато Шарл Бодлер с цветя закичи
душата ти, с венец от трънни листи,
иди и целуни едно кокиче,
то Слънцето във тебе ще разлисти.
Когато и “добрият” ти приятел
заспи между кавичките бодливи,
смири се. На библейския предател
целувката е гибелна и жива…
А срещнеш ли по пътя си Моканина,
продумай, прегърни го с чиста нежност.
И нека звънне бялата камбана
в сърцето на последната надежда!
Когато се прекърши по средата
и читавата стълба на Дамянов,
не се страхувай, майка е земята,
а ти – дете с обелено коляно.
Когато си удавник – сам в сълзата,
не се отказвай! – моля ти се, дишай!
Добър е Ной, ще ти изпрати вятър
и изгревни платна, тъкани свише.

КОЛЕДО

Била съм малка, може би на пет,
а Коледата – приказна и чиста.
Досущ била съм палаво звънче,
небето ми – феерия с мъниста.
Не помня вече точното ти име,
но зная как лудуваха в очите ти,
със шалчета и ръкавички зимни,
Снежанки и вихрушки. А сълзите ти –
кристални, мълчаливи откровения
сребрееха по клепките на детството,
затрупваха мъгливото съмнение,
че фокус е светът, а не вълшебство…
Повярвай ми, не искам и да знам
за този стих и времето прелистено.
Ти беше снежен ангел – Дядо Мраз.
И първата лъжа – перфектна, истинска.
Поглъщах цветове, любов, вселени,
усмивки, светлини, а моят свят
бе татко и шейната ми зелена,
и мама… оня чайник с липов цвят.
Била съм малка колкото снежинка,
сега подпирам с рамене лавини.
И нека да ти кажа под сурдинка –
не я долюбвам бялата ти зима.
И сякаш съм на Северния полюс.
Или пък той е някъде във мен…
Все още вярвам в теб! – и ти се моля
за Слънце в окъселия ми ден.

СЕПТЕМВРИЙСКО

„Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори”
Хр. Кърпачев

Когато над Осъма, вития, мръкне
и сънни скалите когато заспят –
пепел в огнищата, огън нестъкнат.
Бавно в душите ни плъзва димът.
Пламъкът спи и сънува пожари
в лилаво-алено, в тъмно и синьо.
Десни и леви, и цветни кошмари –
всички под флага ти дишат, Родино.
Лесно зад тебе заставаха вкупом –
уж да те бранят, въздигат и жалят.
Рухна без време на вярата куполът.
И да се вдигне, не вярвам, едва ли.
Когато над Осъма, вития, мръкне
и сънни скалите когато заспят,
тръгваш, поете, но лирата глъхне,
скиташ до съмнало в тихия град.
Крачи прегърбен до теб Диоген,
грее с ръждясало, старо фенерче.
Свят е пребродил, сега, уморен,
пак ще разлисти и твойто тефтерче.
Виждаш, рисувам във щрихи и в черно,
схващаш ли стигмата, бедни поете?
Търсиш в душите ни – тесноизмерни,
свежо листенце от дъхаво цвете,
нотичка само от песен хайдушка.
Схващаш ли, твоят народ е поробен.
Ботев и Левски? – отвя ги вихрушка…
А от завета няма и помен.