защо мозъкът ви не може да блокира нежеланите мисли

Ново проучване обяснява защо някои хора изглеждат по-добри от други в освобождаването на съзнанието си от натрапчиви мисли.

„Опитайте се да си поставите тази задача: да не мислите за бяла мечка и ще видите, че прокълнатото нещо ще ви идва на ум всяка минута.“

– Фьодор Достоевски, Зимни бележки за летните впечатления

Вероятно сте чували тази игра преди под някаква форма, може би с розов слон вместо бяла мечка. И макар че това е просто игра, подобният феномен, че не можете да избавите ума си от натрапчиви мисли, може да представлява сериозна опасност за психичното здраве и е отличителен симптом на психиатрични разстройства като посттравматично стресово разстройство, тревожност, депресия и шизофрения.

Какво се случва в мозъка, когато се опитвате да изчистите нежеланите мисли от ума си?

Изглежда, учените просто са се доближили много повече до отговора. А изследване , публикувано в списание Природа в университета в Кеймбридж от изследователи в детайли как хората с по-високи концентрации на аминокиселината невротрансмитера GABA в хипокампалния регион им на мозъка са склонни да бъдат по-добри в блокиране на нежелани мисли, образи и спомени.

„Вълнуващото в това е, че сега ставаме много конкретни“, каза съавторът на изследването Майкъл Андерсън пред BBC News . „Преди можехме да кажем само„ тази част от мозъка действа върху тази част „, но сега можем да кажем кои невротрансмитери вероятно ще бъдат важни.

В проучването участниците бяха помолени да запомнят двойки несвързани думи – например мъх / север или изпитание / хлебарка. Тогава изследователите подариха на участниците две светлини: една червена, друга зелена. Участниците бяха помолени да си припомнят свързаните спомени, когато светлината беше зелена, и да потиснат спомените, когато беше червена, без да участват в някаква разсейваща дейност или мисловен модел. „ Винаги, когато спомен се нахлуваше в осъзнаването, те бяха помолени да го„ изтласкат от съзнанието си “, пишат авторите на изследването

Междувременно мозъците на участниците бяха наблюдавани както с функционална магнитно-резонансна томография (FMRI), така и с магнитно-резонансна спектроскопия, която измерва химичните промени в мозък

Резултатите показаха, че GABA играе ключова роля в способността на хората да спират мисловните модели. функционирайки като инхибиторен невротрансмитер, GABA ефективно съобщава на клетките, с които влиза в контакт, да не стрелят. Без него нервните клетки могат да стрелят твърде често и твърде лесно. Кофеинът инхибира освобождаването на GABA в мозъка , така че един от начините да разберете какво може да се почувства при дефицит на GABA е да си представите това нервно и хиперактивно усещане, когато пиете твърде много кафе.

Проучването може да помогне за подобряване на лечението при преживяване и свързаните с него психични разстройства.

„По-голямата част от фокуса е върху подобряването на функционирането на префронталната кора“, каза Андерсън пред BBC News . „Нашето проучване предполага, че ако можете да подобрите GABA активността в хипокампуса, това може да помогне на хората да спрат нежеланите и натрапчиви мисли.“

Играта

Играта на бялата мечка, изброена в горната част на статията, е подобна на игра на ума, играна 24-7 по целия свят, известна просто като Играта. Според уебсайта му има само три правила за Играта:

Правило 1: Играете Играта. Вие, заедно с всички останали по света, винаги сте, винаги сте били и винаги ще играете Играта. За да играете не е необходимо нито осъзнаване, нито съгласие.

Правило 2: Всеки път, когато мислите за Играта, губите. Загубата е временна; веднага щом забравите за Играта, спирате да губите. Целта на Играта е да забрави, че тя съществува. Късмет. 

Правило 3: Загубата на играта трябва да бъде обявена. Всеки път, когато мислите за Играта и следователно губите, трябва да го казвате. Това е единственото правило, което може да бъде нарушено, но наистина ли трябва да изневерите ..?

 https://bigthink.com/stephen-johnson/new-study-finds-neurotransmitter-responsible-for-blocking-unwanted-thoughts-from-the-brain