Съзнанието ни е склонно да възприема по-лесно подреденото състояние…Поредицата от цифри,правилните геометрични фигури,си- метрично разположените предмети сякаш по-лесно „завладяват“ нашето съзнание и възприятия.
Но има и други състояния на съзнанието и материята,които не се вписват в „Нютоновата структура“ на общо възприетото научно познание днес.Едно от тях са вихрите.Полета на птиците на юг в ята движени, като че ли, от „обща мисъл“,миграцията на рибните пасажи към по-топлите води издават някакво ново „вихрово състояние“,което все повече интригува научната общност.Изследванията показват, че втория закон на Нютон се отнася до пасивни,неживи обекти независимо от техния размер.
Когато обаче се сблъскваме с живата, активна множествена материя, виждаме друга картина.Учените стигат до „вихровото състояние“ на материята,когато създават компютърни модели на самодвижещи се частици, подобни на бактериите и нано частиците.Името идва от кръговото движение на отделните частици в рамките на клъстерите от „квази-частици“.
Оказва се че тези клъстери от частици се движат дори с постоянна скорост.Когато, тези модели се прилагат към движението на по-големи живи организми се установява, че птичите ята,рибните пасажи и изобщо колективното движение на живи организми се „ръководи“ от „общ“ за групата разум.
Ако екстраполираме този феномен в човешкото съзнание, може да стигнем до изненадващи изводи, как рояка от несвързани мисли,които нахлуват в човешката мисъл се „нареждат“ сякаш от само себе си в нови и неочаквани конфигурация „насочвани“ от „неведоми“ или „необясними“ сили.
Излиза, че състоянието,което наричаме хаос има иманентно присъщ и „невидим“ на пръв поглед ред,която структурира хаотичните движения и мисли по начин,който съвременната наука все още не може да обясни.
Изглежда, математиката и другите точни науки не са в състояние да изработят все още изчерпателен и убедителен модел на уникалната трансформация,която настъпва при „преобразуването“ на хаоса в друг ред.
Затова, да затворим очи и се оставим на мисловните вихри бушуващи в съзнанието ни с надеждата, по-лесно да открием дълбоката същност на „мисловния вихър“.
