Истината е едно от най-трудните за преглъщане хапчета в нашето съществуване за нас самите и за заобикалящия ни свят.Когато ни излъжат или ни подведат с полуистини ,сме склонни да виним другите за нашите несгоди…Кой не иска да бъде съвършен?! Докато не осъзнаем, че сме се заблудили първо ние и не започнем да търсим истинските източници на неблагополучията ни.Това,което се отнася за отделния индивид, с пълна сила важи и за групите хора, и обществата,като цяло…
Само да помислим: „„Биха ли съществували популистите ако нямаше достатъчно много индивиди,които да се подведат по тях?.И в такъв случай, по-точния въпрос би бил не защо те подвеждат хората,а защо самите хора се подвеждат по тях …Идеалите са иманентна част от човешкото съзнание и възприятия.Те галят нашия слух и ни карат сякаш да полетим…Но има тънка граница между идеала и химерата,защото не всичко за което мечтаем може да бъде осъществено в нашия свят. Тогава следват разочарованията.Какво ли можем да очакваме от един силно разочарован и травматизиран човек?!…
Затова, истината има нелека но парадоксално- неочаквано щастлива съдба,защото не може да бъде заменена с нищо друго.В науката или има ,или няма откритие! Научните теории се оказват верни,недоказуеми или погрешни.Политическите доктрини и теории могат да стимулират човешкото развитие, но и да го върнат столетия назад.Не случайно един от най-известните и цитирани текстове на Библията е „Истина,истина Ви казвам…“.
Независимо дали я приемаме за себе си и другите, тя съществува или не въпреки нашето субективно отношение към нея. И да, точно тя би могла да ни спаси в трудни моменти,защото е способна да ни посочи истинския път за спасение.
„Установяването на истината, а не правенето на добро за света е първата цел на науката“- мисъл на един голям физик либертарианец и лауреат на Нобелова награда по физика, Ивар Гявер..
Излиза,че дори днес, в нашия не особено честен свят,истината заема незаобиколимо място в нашето битие.
