Съвременното общество акцентира върху видимостта.Диалозите са атрактивни,рекламите- бляскави и примамващи,често обвивките на продуктите са по-интересни от самите тях.Зрелищните и наситени с много специални ефекти филми са блокбастърите днес.

Но увлечени от блясъка на привидността, не рядко забравяме за „незримите“ влияния върху нашето съзнание и психика.Тяхното въздействие обикновено надвишава това, на видимите неща.Дори автора на този текст не е „имунизиран“ от „заобикаляне“ на незримите въздействия.

Резонансите на Шуман е явление,за което не  сме чувал доскоро.Това са серия от пикове, при екстремално ниски честоти на спектъра на земното електромагнитно поле.Определят ги като глобални електромагнитни резонанси, генерирани от разряди от мълнии в долните слоеве на йоносферата.

 Откривателят им- германеца Winfried Otto Schmann /Уинфрид Ото Шуман/ /1888-1974/ едва ли е предполагал какво значение ще имат те в съвременната наука.Резонансите на Шуман обхващат цялата земна повърхност.Той определя честотата им -7,83 херца,като открива че те осцилират между по-висока и по-ниска енергия.Тяхната честота е наречена  честота на „сърцебиенето“ на земята.Те активно си взаимодействат и със слънчевата радиация,която достига йоносферата и земната повърхност.

Изследване през 2006 година установява, че тези честоти влияят върху мозъчните вълни.

През 2016 година се констатират-„изненадващи сходства между спектъра и силата на електромагнитното поле на човешкия мозък и тези на Шумановите резонанси“.Връзката между мозъчната активност и електромагнитното поле на долните слоеве на йоносферата поставя серия от въпроси,на които съвременната наука не е дала категоричен отговор.Например дали е възможно при по-големи осцилации /трептения/ на Шумановите резонанси да се предизвикат видими промени в активността и функционирането на човешкия мозък.А възможно ли е да се предположи обратна връзка- нашето мислене пряко да влияе на процесите в електромагнитното поле на йоносферата.Тези взаимодействия са толкова фини и с ниска честота,че са практически „невидими“ за нашите възприятия и могат да бъдат уловени само от много чувствителна научна апаратура.

Така „неизвестният“ за широката научна публика голям учен Уинфрид Шуман предсказва и открива „невидимите“ резонанси в йоносферата,наречени на неговото име.Излиза че “невидимото“ има неочаквано голямо значение в днешния видим свят.

Георги Караджов