Обикновено, наричаме поети авторите на поетични творби.Но за наше щастие можем да открием чисти,въодушевяващи, търсещи души и извън поетичното изкуство.Музиката на Моцарт е истинска висока поезия на ухото.Пиета на Микеланджело гали очите ни,както поезията на великия Лермонтов нашия слухов апарат.Странно, но дори и в такава точна и математически издържана игра,като шахмата мнозина намират неподправена поезия.
Начело в списъка на авторите на поеми на шахматната дъска, безспорно се намира шахматния гений от Рига- Mikhail Tal /Михаил Тал/1936-1992/.Той е шахматистът, с най-много партии в сборниците за най-блестящи шахматни партии на всички времена.И това не е случайно- креативния му гений създава блестящи образци на шахматната игра,които се отличават с нападателен и силно комбинативен стил.Импровизацията и непредсказуемостта са признати за най-силни черти на неговия талант.Осмият световен шампион по шахмат и до днес мами въображението на почитателите на великата игра,които го наричат галено „Миша“.И нещо изключително- той държи рекорда за най-дълъг период,в който не е претърпял загуба на шахматната дъска- 23.10.1973-16.10.1974 година,когато постига 46 победи и 49 равни мача подобрен чак през 2018 година.
Тал е необикновена личност. Завършва литература в Университета на Латвия в Рига, с теза върху сатиричните творби на прочутите Илф и Петров. През 1960 година става най-младият световен шампион по шах, в историята на 23 години.Рекордът е подобрен много по-късно от Гари Каспаров,който печели титлата на 22 години.
Въпреки хроничните си здравословни проблеми, изиграли голяма роля в неуспешните му мачове за световната титла,той поставя знаменития си рекорд без загуба в периода 1973-74 година.
Тал запазва високото си ниво,като шахматист до самия си край.На 28.05.1992 година напуска болницата, за да нанесе поражение на най-силния тогава шахматист Гари Каспаров.Един месец по-късно умира.
Достоен край на кариерата на този,когото наричат „Поета на шахмата“.