В черквата на селото, в което живея, има една голяма икона на светите братя Кирил и Методий. На 11 май, когато е техния ден, споделих с един мъж, че когато и да отида в черквата, винаги заставам пред тази икона и благодаря, че те са създали буквите, на които цял живот пиша.
- Затова – казах му аз – много тача 24 май и за мен,, той е свещен празник.
- Знаеш ли, колко ми е важно с какви букви пиша, на техните или на латиница – отговори той.
Замълчах. Не можах да намеря сили да защитя двамата светци, които са ни дали светлина и познание. Затова, сега го правя пред вас. Никога не забравяйте, че това са хора, които са изпратени в точното време, на точното място, за да създадат тази азбука! Никога не забравяйте, че Кирил е преподавател по философия в Магнаурската школа, заради високото си за времето образование! Затова му е поверена патриаршеската библиотека в катедралата „Света София“.
Гениалните винаги имат връзка с божественото и като такива, те записват името си в историята. Затова, двамата братя са провъзгласени за светци, затова са определени като покровители на Европа. И Европа не можа да не се съгласи с предложението българският език, да стане равен с другите езици в Европейския съюз.
Понякога си мисля, че само това, че имаме Кирил и Методий, че те са ни отворили очите за четмо и писмо, че този език е запазен след 200 години византийско робство и след петстотин години турско робство, трябва да ни прави горди и щастливи. Както казва поетът и ние сме дали нещо на света, защото знаем колко народи четат на кирилица. Ние сме богоизбран народ и това не трябва да забравяме нито в един ден от живота си.
24 май е един красив празник. Когато бях дете, учителите ни водеха на ливадите, за да берем див божур, зеленика и ружа, синя и жълта перуника, и да правим венци за празника. Надпреварвахме се, кой ще набере най- много цветя, за да стане венецът на неговия клас най- красив. И всичко беше радост, всичко беше щастие. А училището ми и до него черквата носят името „Св. Св. Киирил и Методий.“ Родителите идваха в двора на училището, ние пеехме „Върви, народе, възродени“, декламирахме „Език свещен на моите деди“ и чакахме оня момент, в който ще ни повикат по име, за да ни дадат свидетелствата за преминаване в следващия клас.
На 24 май 2021 година ще бъде също много красив ден – с много цветя, с много венци, с красиво изписани букви, с песни и оркестри, с радостни очи, и много веселие. И ако минете край някоя черква и в нея има икона на Кирил и Методий, поклонете се пред нея! Те са нашите просветители, те са нашата гордост, те са онези, които ни гледат отгоре как ги тачим и се радват на това, че пишем, и четем с технигте букви.
Честит да е най- българският ден – единствен в света, празник на просветата, на българската култура и на българската писменост! Да е светла паметта на двамата покровители на Европа!
Ирина Кирилова
