В днешното време сме потопени в много „неясна“ среда.Все по-трудно можем да се ориентираме в достоверността на информационните потоци,които ни заливат отвсякъде.Не случайно във всекидневния език навлезе термина „фалшиви новини“.

Ето защо, все повече нараства значението на друго понятие,на което сякаш не обръщаме подобаващо внимание-прецизността.А тя е толкова необходима за нашата адекватна ориентация, в днешната често флуидна и неразбираема мисъл.А дали е възможно това? Можем ли да „предскажем“живота?

Nicholas Rashevsky /Николас Рашевски /1899-1972/ се счита „ за баща на математическата биофизика и теоретичната биология“.Американският теоретичен физик от украински произход, се опитва да направи такова предсказание.Трудът му „Математическа биофизика“/1938/ поставя началото на тази научна дисциплина.

През 1930 година развива първия модел на невронните мрежи. Основоположник на топологията на биологичните системи.За първи път разработва теорията на множествата и формулировката на основата на пропозиционната логика, на йерархичната организация на организмите и човешките общества.През 60- те години прави революция в науката,като въвежда концепцията „множество от организми“,която обединява в себе си физиката,биологията и социологията.

Може би страстното желание на Рашевски да „разшифрова“ тайната на живота, е свързано със съдбата на неговото семейство.То заема страната на белогвардейското движение в руската гражданска война.След неговия разгром, поема тежкия път на емиграцията и отделянето от родината.

Първоначално, комплексния подход на Рашевски към биологията, не среща достатъчна подкрепа в научната общност.Но днес, не само учените,но и все по-широки слоеве от човешкото общество осъзнават, че за да има приемливо ниво на точност и прецизност в биологичните и социалните системи, би трябвало да се включат постиженията на науката в такива „отдалечени“ от биологията и социологията области,като математиката.

Така по един парадоксален начин комплексния научен подход се явява задължителна предпоставка за прецизността на науките за живота.

Георги Караджов