ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

НАЛИ  ТАКОВА Е ВРЕМЕТО?

-Хайде бе. Като, че ли не те познавам. Ти си от онези, дето се правят на не знам какво си…

– Ти ли бе, Фъки? Името ти е таман.

– Така ли? А пък да знаеш, моето име, ми го даде Пейката.

– Кой е тази Пейка, бе Фъки?

– Как не го знаеш? Оня, бе, Надутия.

– Не знам  такъв надут.

– Е хей, виж го ти, нашичкия! Не знаел, кой е надутия?

– Не знам, бе брат.Как да го знам? Надути много, а ти  ми думаш за  някой. Не  се сещам. Казвай, казвай де!

– Ще ти кажа, ама да не речеш,че не го познаваш?

– Онзи  Шишко, от седмия етаж.

– Ей, най- после разбрах. Той бил комшията, а аз  какво не си мислих…

– Виж го? Наближава стоте кила. Мързи го, бе, мързи го.

– Тъй ли? А пък, аз си мисля, че е по далаверите. Нали го гледам как върви.

– Не знам как върви, ама и аз мисля, че е от  далавераджиите..

– Сега се разбрахме най- сетне.

– Ето, така те искам. Да се разбираме, щото от разбирателството по- добро няма.

– И аз така мисля. А онзи , Шишкото , дали така мисли?

– Е, там не мога да гадая. Щото и вече близките ни не могат да ни познаят. Така сме се променили… Просто нямам думи.

-А бе, че сме се променили, променили сме се. Времената станаха едни, такива.Парите не стигат. За къде по- напред?

– Тъй, тъй… Да, ама онзи Шишкото  хич не му пука. Живее си животеца. Гледа си душицата.

– Да,бе. Нали си прави далаверите и си взема париците от будалите като нас.

– Че сме будали, будали сме. След като вярваме на такива шмекери  като него.

– – Ей, чакай, чакай! Какво е казваш, шмекер.

– Ами тарикат.

– Тарикат майка не храни. Остава си за цял живот такъв, ама…

– Да, да. Поне да бягаме далеч от такива, щото постоянно ще ни лъжат. Нас,будалите.

– Така е. Като сме будали и си мълчим, ще ни тъпчат такива,като него.

-Хайде, да вървим, че главата ме заболя от много приказки!

– Такъв е живота, брат. Да можеш да  говориш, да лъжеш и да правиш далавери.

– Уф, стига, стига. Аз ще си остана такъв, какъвто съм си. Айде, чао брат. Нали  такова е времето?

 сатирикът Весела Будилкова