Имало един африкански мъдрец, който като всеки мъдър човек имал край себе си и ученик.
Дошло време да започне да учи на важни уроци младото момче, затова един ден предприел пътуване до едно свещено място.
Въпреки че бил стар, мъдрецът вървял бързо през джунглата и всякакви трудно проходими места, докато ученикът му все падал и проклинал.
След дългото пътуване стигнали до свещеното място, а мъдрецът, без дори да почива, веднага тръгнал да се връща обратно по пътя.
– Учителю, днес не ме научихте на нищо. – казал ученикът.
– Научих те, но ти не разбра на какво. Опитах се да те науча как да се справяш с трудностите и грешките в живота. – отговорил мъдрецът.
– Така ли? – свел глава засраменият ученик.
– Да! Вместо да проклинаш мястото, където падаш, опитай се да разбереш какво те е накарало да се препънеш и паднеш. Затова сега ще се върнем по същия път. И концентрирай цялото си внимание върху пътя. Върви спокоен и съсредоточен! Не крайната цел е най-важното нещо! Пътят към нея е това, което наистина ни учи на най-значимите неща. Животът е път, по който винаги вървим тук и сега!
https://vnachevblog.wordpress.com/2017/07/19/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D1%82%D1%83/