Съществуват две алтернативни интерпретации на Парадокса на Котката, които ни отвеждат до най-странните области на цялата наука: областта на Бог и на множеството вселени. През 1967 г. беше формулирано второто решение на проблема с котката от Нобеловия лауреат Юджийн Уигнър, чиято работа беше ключова за поставянето на основите на квантовата механика, а също и за изграждането на атомната бомба. Той каза, че само съзнателен човек може да направи наблюдение, което да колапсира вълновата функция. Но кой е този, който може да каже, че този човек съществува? Ние не можем да разделим наблюдателя от наблюдаваното, така че може би този човек също е жив или мъртъв едновременно. С други думи, би трябвало да има една нова вълнова функция, която включва и котката, и наблюдателя заедно. За да сте сигурни, че наблюдателят е жив, вие се нуждаете от втори наблюдател, който да наблюдава първия наблюдател. Този втори наблюдател беше наречен „Приятелят на Уигнър“, и той трябва да гледа първия наблюдател, за да може всички вълни да колапсират (в частици). Но как да знаем, че вторият наблюдател е жив? Вторият наблюдател трябва да бъде включен в една още по-голяма вълнова функция, за да се уверим, че е жив, но това може да продължи до безкрай. Тъй като имате нужда от безкраен брой „приятели“, които да колапсират предишната вълнова функция, за да потвърдят, че са живи, то тогава вие всъщност се нуждаете от някаква форма на „космическо съзнание“, или Бог.