Свикнали сме да мислим, че перфекционизмът е белег за висок професионализъм. Но дали наистина е така? Нужно ли е да бъдем перфекционисти като учители? И трябва ли да искаме от учениците да бъдат перфекционисти?

Перфекционизмът често се свърза с желанието да дадеш всичко от себе си и да се представиш добре. На пръв поглед в това няма нищо лошо. Но всъщност научните изследвания показват, че перфекционизмът е свързан с:

• Ниска увереност в собствените способности;

• Засилена самокритика;

• Съмнения в себе си;

• Страх от допускане на грешка;

• Страх от провал;

• Страх от поемане на рискове;

• Депресия;

• Повишена тревожност;

• Страх от публични изяви. (1)

Все още ли смятате, че няма нищо лошо в перфекционизма?

Нормално е да искаме да се справяме добре, защото като учители се чувстваме наблюдавани и оценявани от толкова много страни – родители, директори, колеги, ученици. Но има разлика в това да се опитваме постоянно да се подобряваме и да бъдем перфекционисти.

Проблемът с перфекционизма идва от това, че нещата рядко може да бъдат наистина перфектни. Надали някога ще направите перфектния открит урок – вероятно след часа ще се чудите дали е трябвало да използвате точно тази реплика, как е могъл Иван да разлее мастилото от химикала си точно в този момент или как точно в този ден се е наложило да замествате и колежката и да имате двойно повече часове…

Перфекционизмът е свързан с навика да се връщаме към отминали събития и да ги предъвкваме отново и отново: “Добре ли подредих класната стая?”, “Дали казах правилното нещо на родителската среща?”, “Дали не обидих колегата, като му предложих да му помогна с изоставащите ученици?”.

Но перфекционизмът нанася и други “щети”, освен че ни измъчва постоянно с вътрешни съмнения. Кара ни да се страхуваме да опитаме нови неща, защото (логично) вероятно няма да сме перфектни в тях и ще се чувстваме провалени. А именно от новите неща, от провалите и грешките се учим най-много! Затова и противно на общоприетото разбиране, перфекционизмът не само не е белег на успешните хора, той дори ни пречи да се развиваме като професионалисти!

Как да се справим със стремежа си към перфекционизъм?

Подготвили сме няколко идеи за борба с перфекционизма. Съветът ни е да си поемете дълбоко дъх и да ги приложите, стискайки зъби (колкото и плашещи да изглеждат за един перфекционист):

1. Подгответе открит урок… но не перфектно

Знаем колко много усилия хвърлят учителите в изнасянето на един открит урок – началните учители режат хартиени цветя за класната стая и рисуват цели художествени произведения на дъската; учителите по физика и география тичат из училищните коридори с разнородни макети, висящи от ръцете им карти и влачещи се по земята проектори; учителите по английски са подготвили цяла Шекспирова пиеса и от 07:30 сутринта духове, Хамлети и Офелии бродят из стаите.

Опитайте се да не планирате всичко, а дайте възможност на учениците да вземат възможно най-голямо участие в подготовката на открития урок. Нека единайсетокласниците сами да изберат пиесата, която ще изиграят, а второкласниците сами да изрисуват дъската или пък да подготвят викторина за гостите. Именно това ще покаже на родителите, директора или РУО каква прекрасна работа сте свършили. А в същото време този открит урок ще е безценен опит за вашите ученици, като ще развие у тях богат набор от умения. Не е ли в това смисълът?

2. Позволете свобода в изразяването

Основната цел на училището е да научи учениците да мислят. Но когато искаме от тях “перфектни” и “правилни” отговори, спираме точно този процес – децата не се научават да правят собствени разсъждения, а само да рецитират чужди. Затова при всяка възможност провокирайте учениците с нестандартни теми, на които е трудно да се отгатне “верният” или “перфектният” отговор.

Въпросът “Какво е щастието?” е подходящ както за 7-годишните, така и за 17- годишните. Насърчавайте оригиналността и креативността наред с физиката, химията или географията. Един бърз и провокативен въпрос като “Какво е да си атом?” в последните 5-минути от часа по физика, ще даде тласък на нестандартното мислене на учениците.

3. Направете класната стая специално място за учениците

Позволете им сами да украсят класната стая, като сложат в нея това, което изразява техните индивидуалности. Да, тя няма да бъде перфектна с криво изрязаните пеперуди на първокласниците или с плакатите на Джъстин Бийбър редом до планетите от Слънчевата система, но ще покаже на учениците, че не е необходимо всичко да е перфектно.  Много по-ценно е просто да ни носи удоволствие!

https://prepodavame.bg/polezen-li-e-perfektsionizmat-za-uchitelite/