Човекът притежава различни средства за изразяване на своите мисли.Знаците са едни от най-важните между тях.Научната дисциплина,която ги изучава са нарича семиотика.На прочутия Виенски кръг около Мориц Шлик, дължим структурирането на една от най-влиятелните науки на 20 век.

Швейцарецът Фердинанд де Сосюр /Ferdinand de Sassure/1857-1913/ се счита за неин създател, заедно с американеца Чарлз Сандърсън Пърс. Потомък на прочута фамилия от Женева, Сосюр сякаш „носи“ в себе си искрата на големия изследовател и откривател, и негов пра-пра-дядо, прочутия геолог,метеоролог,физик, алпинист- признат за създател на алпинизма и модерната метеорология Хорас де Сосюр..

В университета на Женева овладява латински, древногръцки и санскрит. Многобройните курсове,които посещава в него не го удовлетворяват и завършва висшето си образование в прочутия Университет на Лайпциг.

На 21 години, публикува първия си научен труд „Примитивната система на гласните в Индо-европейските езици“.През1880 година защитава доктората си в Университета на Лайпциг.11 години преподава във Висшето училище по хуманитарни науки /Париж/ преди да стане професор по санскрит, готски и древногермански в Женевския университет /1892/.

Широко възприета е ларинксовата му теория на прото Индо-европейския език/,от който произхождат всички индо-европейски езици/..Според нея, в него са съществували звуци, които не съществуват в дъщерните му езици и следователно не могат да бъдат възстановени по научен път.

Фундаментална за лингвистиката и семиотиката е теорията му за двата слоя в езика.Абстрактен и невидим, наречен langue и втори на реалната реч,която чуваме,наречен parole.Тя е приложена от великия лингвист и семиотик Клод Леви Строс, за да докаже реалността на митовете.Възгледите на Сосюр и Строс са в основата на съвременната литературна критика.  Научното  дело на Фердинанд де Сосюр, е в основата на най-влиятелната научна школа в областта на лингвистиката на 20 век- Пражката.Големият швейцарец е основен стимул и за най-големите научни постижения на Копенхагенската лингвинистична школа. Принципите и методите използвани от него, вдъхновяват такива големи фигури в науката на 20 век, като Ролан Барт, Жак Лакан, Жак Дерида, Мишел Фуко.

Така Фердинанд де Сосюр се превръща в „най-знаковата“ фигура на хуманитарните науки на 20 век.

  Автор:  Георги Караджов