Кризите са неизменна част от развитието на човешките общества.Тяхното преодоляване в индивидуалното битие на отделния човек и в обществото като цяло, се явява „вечно“ предизвикателство в движението на човечеството по трънливия му път.За съжаление, най-често започваме да търсим новото във всичките  му измерения- мислене действие, организация,предизвикателство, когато кризата ни връхлети…

В съзнанието ни често битува заблудата, че добре уредените и развити общества са станали такива, сякаш от само себе си.Но, те също имат интересна и драматична история, от която явно са се поучили по-добре от нас, които населяваме по – бедните и лошо-организирани държави. 

Ние, в България мечтаем да бъдем Швейцария на Балканите.Затова, обичаме да изучаваме нейната история и държавна организация.Пишещият тези редове не прави изключение.Но дори аз се изненадвам, колко малко знам за богатата,добре уредена и често давана за пример Швейцария..

Адолф Банделие /Adolphe Bandelier/1840-1914/ e американски археолог-швейцарец по рождение.Независимо, че семейството му е от столицата на Швейцария-Берн, още когато е малък то емигрира в Америка- щата Илиноис Там , където швейцарски емигранти са направили собствена община.Нямах представа, че в Америка през 19 век е имало толкова много швейцарски емигранти.Но трябва да имаме предвид, че тогава Швейцария не е била една от най-богатите страни на Европа,напротив по стандарт, е една от най-бедните.

Запознанството му, с един от най-големите антрополози на нашето време Луис Морган в Ню Йорк, го насочва към археологията.Но изненадващо за мнозина започва археологическа и етнографска работа сред местното население, в един от най-неизследваните райони на Северна Америка по онова време- Югозападните щати и Мексико.

Може би, защото и той самия идва от един не толкова напреднал и познат район на Европа- Швейцария.Там, той се превръща в най-големия и уважаван изследовател на предисторията в Мексико и щатите Аризона и Ню Мексико. В 1892 година предприема голяма научна експедиция в Еквадор,Боливия и Перу, където разобличава много митове,свързани с историята и развитието на цивилизацията на инките в Перу.

Научното му дело е високо ценено в САЩ.Националният музей на щата Ню Мексико е наречен на неговото име, за неговия принос в изучаването на праисторията на местните култури и етнически групи.През 1881 година е избран за член на Американското антикварно общество.

Така, представителя на една изостанала по европейските стандарти държава от 19 век-Швейцария „открива“ за света една от най- важните „забравени цивилизации“ на новия свят –Америка.

Автор:  Георги Караджов