*С*Т*И*Х*О*В*Е*Т*Е*

РЕЗЕН СЪДБА

Тясно в душа стана,

въздух изпука и замря,

мечти на километри се простряха,

не достигат съдби до тях.

Трудно заобръща се душа

скърцане,

от съдби смазани,

покрива дни,

бъдеще

в зъби нечии се замята,

на живот сладост потече,

по алчна, мазна,

без сърце, гръд!

Тътен на сърца задумка,

като тъпан на мегдан,

гневни непокорници подхваща,

сътворява хор из небеса.

Бесни облаци разнасят

мълнии на души,

сърца точат кърви,

в юмрук души свити,

по площади търсят

свойте съдби!

Тясно в душа на мечта е,

въздух не стига за утра,

в нощ на съдби

сал изстрел

на душа непокорна

проблясва,

водейки със себе си

нова бъднина.

БОЛКАТА

От любов боли,

като вятър,

докато край теб минава,

по душа сълзи,

спомени не заличават.

От любов боли,

сърце в стъпки цяло,

в мечти по спомен,

все така кърви,

умаляло!

От любов боли,

на мечти из буря,

тъга по теб,

все там седи,

вихър усуква и пили,

сърцето оцеляло.

От любов боли,

там,

на душа във вихър,

мечта

в спомен седи

суче,

суче

сили не пести

стиснала

сърце примряло,

на любов пътеки,

из мечти дорде реди,

в спомени люляно.

СЛУЧАЙНОСТ

Една любов случайна,

мълния ударила сърца.

Една любов тъй временна,

че свива гнездо в душа,

една любов изплетена с мечти

и разбити в тях сърца,

една любов случайна,

дни от хиляди утра.

Един случаен ритъм

на трепнало сърце,

и гърчеща се в щастие

из това безвремие

душа из небеса.

Един случаен блясък

и избор на съдба,

и ръкавиците сърце опазили

в душа да е все мечта.

предоставя Мария  Герасова