Непознатата история на Китай бр.255

Image
През последните десетилетия влиянието на Китай в международен план нарасна значително. Този факт не е особено изненадващ – все пак става въпрос за страната с най-многолюдно население, която е и сред водещите световни икономики.
В същото време Китай има хилядолетна история и богата култура, за които повечето хора на Запад не знаят почти нищо. В следващите редове може да се запознаете с няколко любопитни и изненадващи подробности за миналото на азиатската страна:
Първите градове по поречието на река Хуанхъ се появяват още през епохата на Неолита.
Писмената история на Китай започва с управлението на династията Шен, продължило в периода 1550 – 1046 г. пр. Хр.
В наши дни Шанхай е най-големият град в Китай и едно от най-натоварените пристанища в света.
Дълго време той не е сред най-значимите населени места в страната, но това се променя през XIX век, основната причина за което е стратегическото му местоположение при устието на река Яндзъ, което го прави идеално място за търговия със Запада. Любопитна подробност от историята на Шанхай е, че през първата половина на XX век това било единственото пристанище, което приемало евреи, бягащи от нацисткия режим, без да има визови ограничения.
Най-старата печатна книга в света е създадена в Китай през 868 г.
Става въпрос за будистки текст, наречен „Диамантената Сутра“. Той бил открит през 1907 г. в пещера в северозападната част на страната.
Китай е първата страна в света, в която били използвани хартиени банкноти.
Това станало през VII век по време на управлението на династията Тан. Причина за решението на властите да въведат подобна валута бил недостигът на мед, необходим за изработването на монети.
В продължение на векове търговците били с нисък социален статус.
Показателен е фактът, че им било забранено да носят копринени дрехи. Въпреки това, те били едни от най-богатите хора в Китай.
Хвърчилото е изобретено в Китай преди близо 3000 години.
То имало различни приложения – от метод за сплашване на противниците на бойното поле до средство за предсказване на успеха на предстоящо пътуване. Освен това се е считало за лошо знамение, ако хвърчилото бъде отнесено от вятъра.
Жителите на древен Китай държали изключително много на личната си хигиена, тъй като лошата миризма се асоциирала с варварите.
Заможните жени носели малки ароматни торбички около кръста си, а благородниците били задължени да дъвчат изсушен карамфил, за да нямат лош дъх по време на среща с императора.
По-бедните хора, които нямали подобни възможности, на свой ред често използвали урина като средство за почистване.
Лекарите в древен Китай използвали въшки като средство за диагностициране.
Смятало се, че ако хапят пациента, то състоянието му не е тежко и той ще да се оправи. Ако обаче въшките бягат от него (подобно на плъхове от горящ кораб), то няма надежда въпросният човек да бъде спасен.
Китайските лекари често практикували т. нар. инокулация, за да се справят с едрата шарка.
Въпросният метод представлява стриването на прах на струпеи, отделени от тялото на болен човек, които след това се вдишват от здрави хора. Това е първата по рода си ваксина срещу опасната болест, като вероятността прилагането ѝ да приключи със смъртта на пациента била около 2 процента.
Методът започнал да се използва през XX век и станал особено популярен през XVI век, по време на династията Мин.
Кастрацията била широко разпространена практика в Китай в продължение на векове.
На тази болезнена процедура, която често имала фатален край, се подлагали предимно бедни мъже, искащи да станат слуги на императора. По време на династията Мин, влиянието на евнусите нараснало значително. Един от тях – Джън Хъ, станал адмирал и извършил поредица морски експедиции в Югоизточна Азия и Индийския океан. Във всяка една от тях участвали по над 300 кораба и близо 30 000 души екипаж.
Първият сеизмограф в света е изобретен в Китай през 132 г.
Той представлявал голям бронзов съд с осем дракона, които държат в устите си малки метални кълба. По време на земетресение, поне едно от тези кълба падало, което показвало в каква посока се намира епицентърът на труса.
Коприната е създадена в Китай, като произходът й се датира около третото хилядолетие пр. Хр.
Процесът по създаването ѝ бил строго пазена тайна, разкриването на която било наказуемо със смърт. През IV век технологията навлязла в Япония, но и до ден днешен не е ясно как точно се е случило това.
Според една легенда, тайната била донесена в страната от четири момичета, избягали от Китай. Друго предание гласи, че тя всъщност била отнесена не в Япония, а в Индия от китайска принцеса. Има и трета легенда, според която тайната била разкрита през VI век от европейски монаси, изпратени в Китай.
Футболът също е създаден в Китай.
Според ФИФА, най-ранната версия на популярния спорт, известна с името цуджу, е направила своя дебют преди повече от 2000 години в азиатската страна.
Въпросната игра първоначално била военна тренировка, но постепенно се превърнала в любимо забавление на много хора. Участниците в нея трябвало да вкарат кожена топка в малка дупка, използвайки единствено краката си.
Целта на друга разновидност на играта била топката да се задържи колкото се може по-дълго време във въздуха.
Велосипедът бил представен за пръв път в Китай през XIX век.
Първоначално той се считал за луксозна вещ, достъпна единствено за най-богатите жители на страната. Днес, Китай е най-големият производител на велосипеди в света.
Националното знаме на Китай е утвърдено като държавен символ през 1949 г. след проведен конкурс.
Червеният цвят в него символизира революцията, а голямата звезда в горния ляв ъгъл – комунизма. Четирите по-малки звезди на свой ред представляват китайския народ и социалните класи. Заедно, петте звезди символизират единството на нацията под ръководството на комунистическата партия.
 https://www.vesti.bg/sviat/15-tajni-koito-krie-edna-ot-naj-drevnite-strani-6132536

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>