ДЪРЖАВА НА ДУХА

 .

Професорите емерити искат България да се съхрани и развива като държава на духа и зона на мира Размисли след честването на 115-та годишнина от рождението на Българолюбеца академик Дмитрий Сергеевич Лихачов (28.11.1906 – 30.09.1999) Професор д.пс.н. Илия Пеев, член на УС на БАПЕ „Външната, материалната държава България с нейните военни сили и държавна независимост е била създадена от Аспарух. Държавата на духа в основата си е била създадена от братята Кирил и Методий.” Академик Дмитрий Сергеевич Лихачов, Първи международен конгрес по българистика, София, НДК, 25 май 1981 г. Пленарен доклад „Предната отбранителна линия в българската държава на духа“. Държавният съвет на НРБ връчва на академик Дмитрий Лихачов международната награда „Евтимий Търновски“, БАН го удостоява със своя почетен знак. Пет години по-късно, през 1986 г. Държавният съвет на НРБ му присъжда орден „Георги Димитров“. Националната българска асоциация на професорите емерити (БАПЕ) е сравнително ново сдружение на учените у нас, което заема все по-значимо място в обществения и научния живот в нашата страна със силен международен отзвук. Емеритус (лат. emeritus, емерити, emeriti) – професори или преподаватели с други звания във висши учебни заведения, които при навършване на пенсионна възраст , предвидена в законодателството, са освободени от основен трудов договор, но могат да извършват 2 преподавателска и научна дейност, да ръководят докторанти и проекти. Техният статут не е равнозначен на статута на пенсионер. Паметна ще остане организираната от БАПЕ Научна конференция във Варна за Международния ден на ООН на възрастните хора 1 октомври и Десетилетието на остаряването в добро здраве (2020–2030), чиято тема за 2021 г. е обявена от ООН: Дигитално равенство за всички възрасти. Представените доклади ще бъдат публикувани в специализирано научно списание, издавано от Европейската асоциация на професорите емерити (The Buletin of The European Association of Professors Emeriti, europemeriti.org/bulletin/EAPE_BULLETIN). С подчертан интерес професорите емерити обсъждат темата за Черно море, която разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред науката, пред всички държавни и морски институции у нас, в това число и пред морския бизнес, да активират своята дейност за реализиране на националната морска стратегия – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност. Със загриженост и отговорност в УС на БАПЕ беше обсъден Плана за възстановяване и устойчивост на България, след което Председателят на УС на БАПЕ професор д-р Димитър Ненов, д.м.н. изпрати до Парламента, Президента и Министерския съвет становището на професорите емерити за включване в този план на националната морска идея, корабостроенето, корабоплаването и морската индустрия. Професорите емерити продължават да настояват да се разработи и приеме Национална морска стратегия и Национална морска доктрина, които повече от 3 десетилетия морската общественост настойчиво и последователно изискват. България изпитва въпиюща потребност от Национална морска стратегия, която от 3 десетилетия е в публичното пространство, но далече от държавниците и политиците. За наше огорчение още не е получен отговор от нито една от тези три най-висши институции на държавната власт, а морската проблематика продължава да бъде настрана от тяхната основна дейност. Предстои да излезе от печат моята нова монография „На Океана с Любов, Вяра и Надежда”, която е посветена на обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.), на моряшкото семейство на автора и на всички моряшки семейства по света, в ръкопис 264 стр. Цялото съдържание на книгата е насочено за развитието на Националната морска политика на България и реализирането на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска доктрина, за което моряците и морската общественост отдавна мечтаят и очакват да се случи в Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.). Професорите емерити отбелязаха 115-та годишнина от рождението на Българолюбеца академик Дмитрий Сергеевич Лихачов (28.11.1906 – 3 30.09.1999) с една много трогателна и съдържателна, бих казал иновативна, прогностична и футуростична дискусия. Така ние още веднъж засвидетелствахме нашето уважение към големият приятел на България, която той за пръв път нарече „Държава на духа”, към великия хуманист на XX век, прозрял, че ХХІ век ще бъде век на хуманитарната култура и нов Ренесанс. С трепет изразихме нашата признателност към академик Дмитрий Лихачов за изключителните му заслуги в развитието на старо-българистиката и славистиката, за изучаване и популяризиране делото на братята Кирил и Методий. На всички членове на УС на БАПЕ бяха предварително предоставени голям обем актуални материали по темата. Учените проявиха подчертан интерес към статията „Българолюбецът“ на бившия министър на културата Георги Йорданов Момчев, публикувана в неговата трилогия „Притаени мигове“, книга 1 „Срещи“, издадена от „Захарий Стоянов, Светулка 44“ през 2016 г. Добрият тон на дискусията беше зададен от председателя на УС на БАПЕ професор д-р Димитър Ненов д.м.н., който в своето встъпително слово направи една блестяща презентация на приносите на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов за изследването на славянската и българската култура. Московският академик Юрий Иванович Васюков с вълнуващ художествен език проследи жизнения и творческия път на Дмитрий Лихачов – крупен учен хуманист, който освети ролята на България в световната история и я провъзгласи за държава на духа. Инженер Иван Иванов не само документира с много фотографии незабравимото културно събитие, но и направи впечатляващо изказване по темата. Инженер Иван Иванов заедно с преподавателката по гръцки език Румяна Димитрова направиха свои коментари по темата и зададоха много въпроси на академик Юрий Иванович Васюков, на които той отговори изчерпателно и със завидна компетентност. Доцент Тодор Недев д.н. разгледа множество подробности от биографията на академик Дмитрий Лихачов. Той с болка сподели тежненията на българските учени, които с огорчение преживяват редица отстъпления на властите у нас от фундаменталните принципи на академик Дмитрий Лихачов в областта на славянската и българската култура. Професор д.т.н. инж. Николай Джагаров подробно представи своето становище за ролята на академик Дмитрий Лихачов в българския духовен живот. Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев проследи многократните посещения на академик Дмитрий Лихачов в България с изследователска цел и подробно припомни основното съдържание и основните изводи в историческия му пленарен доклад „Предната отбранителна линия в българската държава на духа“ (челната 4 отбранителна линия на българската държава) по време на Първия световен конгрес по българистика в София през месец май 1981 г. Дори краткото проследяване на хронологията на посещението на академик Дмитрий Лихачов в България само по себе си показва огромната изследователска работа, проведена от великия учен. С конкретни работни програми в България академик Дмитрий Лихачов идва 11 пъти! Още в средата на XX век, през 1955 година се поставя началото на кореспонденцията на българските литературоведи с академик Дмитрий Лихачов, който за пръв път посещава нашата страна през 1958 година, за да работи в Плиска, Преслав, Велико Търново. През 1963 година е неговото трето посещение в България, за да участва в Петия международен конгрес на славистите. Тогава е избран за член на БАН, а Президиумът на Народното събрание на НРБ го награждава с орден „Кирил и Методий“ – І степен. Шестото му идване в България е през 1976 година за да участва в конференцията „Търновска книжовна школа. Уче-ици и последователи на Евтимий Търновски“. За седми път идва у нас през 1978 година и участва в Международния симпозиум „Търновската художествена школа“. Тогава е удостоен с Кирило-Методиевска премия на БАН и премията „Климент Охридски“ на Софийския университет, награда от СБЖ. През осмото посещение на България през 1979 година Държавният съвет на НРБ присъжда на академик Дмитрий Лихачов почетното звание „Лауреат на международната награда Кирил и Методий“. В словото си, отговор за награждаването, за пръв път въвежда понятието „Държава на духа“. През 1980 година Държавният съвет на НРБ го удостоява с Международната награда „Кирил и Методий“, а Съюзът на българските писатели го награждава с почетния знак „Никола Вапцаров“. За десети път идва в България през 1982 г. по покана на БАН и чете лекции пред нейни членове. Единадесетото, последно посещение на академик Дмитрий Лихачов в България е през 1988 година за участие в Десетия конгрес на славистите в София, тогава е избран за почетен доктор на СУ „Свети Климент Охридски“. При съставянето на справката е ползвана и информацията в Кирило Методиевски вестник „За буквите-О писменехь“, брой 27, месец май 2008 г., на който академик Дмитрий Лихачов става основател. Кое българско сърце няма да се развълнува от думите на академик Дмитрий Лихачов, казани за нашата Родина: „Обичам България – и древната, и съвременната, и бъдещата! България е люлка на славянството… Преди хиляда години сме приели книжовността, писмения си език и азбуката непосредствено от България.“ Тези думи нa академик Дмитрий Лихачов за искрено признaниe и oбич към бългaрcкaтa държaвa нa духa ни задължават да пазим жива 5 паметта за великия Българолюбец и да водим непримирима борба срещу извращаването на историческата реалност, нихилизма и безпаметието, които през последните 30 години се проявяват в политическия и културния живот в нашата страна. „Интелектуалците не могат да продължават да обслужват статуквото! Интелектуалците носят отговорността да казват истината и да изобличават лъжите.” Това послание преди повече от половин век в историческото есе „Отговорността на интелектуалците“ на професора по лингвистика в Масачузетския технологичен университет Аврам Ноам Чомски бяха припомнени по време на дискусията на УС на БАПЕ. Днес имаме нужда от гласа на критичните интелектуалци, повече от всяко друго време в историята. Професорите емерити останаха верни на това послание на професор Ноам Чомски, който съвременната научна общност определя като един от големите гласове на разума в наши дни и пазител на морала. В този дух бяха и решенията на УС на БАПЕ в края на дискусията: Да се издаде тематичен сборник за академик Дмитрий Лихачов. Да се изпрати писмо на УС на БАПЕ до Парламента, Президента и Министерския съвет, в който да се изрази тревогата на учените от растящото напрежение на Балканите и в Европа и несъгласие с изразеното от военния министър желание и готовност на България да домакинства регионалния военноморски координационен център за Черно море на Военноморското командване на НАТО (MARCOM). Професорите емерити настояват България и Черно море да останат зона на мира! Това е и нашето послание към българската общественост и държавното ръководство: Професорите емерити искат България да се съхрани и развива като държава на духа и зона на мира! Посланието на професорите емерити е в пълна хармония с посланието на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов към българския народ и младите българи: Българите – най-древната културна нация! „Скъпи приятели! Помнете, че вие сте най-древните от съществуващите днес културни нации на Европа – не само живи останки от древна култура, но и съставка на бъдещето. Една малка нация като вашата може да бъде основополагащ камък на бъдещата култура на Европа. Не забравяйте това! Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>