Агустин и Рационалната душа

Свети Августин е бил революционен философ, писал през четвърти век, много преди метафизиката на XVII век. Приносът му към западната философия е огромен и забележителен за времето си. Августин заявява, че всяко добро нещо трябва да се възприема и разбира чрез Бог, така че всичко, което има мярка, брой и ред, трябва да бъде приписано на Бог. Аргументът продължава, че човешката природа обхваща както тялото, така и душата. Доброто на човека, в което той става щастлив, е комбинацията от доброто на душата и тялото. Душата е по -добрата и по -отличната от двете вродени природи, защото душата може да разбере върховното добро и да получи вечен живот, който се дава чрез отсъствието на грях.

Добродетелната душа

Освен това душата има способността да използва добре добродетелта и да прави добро с цел да прави добро, а не за човешка печалба. „Той ще отговори, че крайното добро е вечният живот и че крайното зло е вечната смърт и че за да получим едното и да избягаме от другото, трябва да живеем правилно“ (Божият град). Човек има средства да живее правилно, като живее във вяра, като вярва и се моли на създателя. Грешните хора търсят сила в себе си и ще вярват, че върховното добро се намира в днешно време. Човекът има разумна душа, която е съгласието на знанието и действието, което носи мир на разумната душа. Човек без съвършенство е обект на слабост и грешка, нуждае се от инструкции от божеството, за да намери помощ и напътствие. Моралните действия, според Августин, са действия, насочени към очакванията за бъдещ живот и спасение. Моралното действие е липсата на грях в мотивация, която е извършена за най -доброто.

https://www.yoair.com/bg/blog/a-philosophers-search-for-infinite-truth-in-metaphysics/