Едно от най-често срещаните разделения в изкуството е между елитарно и масово изкуство. Обикновено, когато дадено произведение се радва на одобрение на широката публика го „обвиняват“ че се движи по повърхността и се старае да се хареса на най-масовата, тоест най-малко подготвена аудитория.
Но ако погледнем в исторически план носители на новото в изкуството не са масите, а малки групи много талантливи и подготвени личности, които често са неразбрани от своите съвременници.
Името на римския император Адриан най-често се свързва с кървавата му война в римската провинция Юдея и прочутия Адрианов вал във Великобритания .Колцина от нас са чували за …вилата на Адриан. Този изключителен пример за невероятен човешки потенциал сякаш „възхищава“ само историците на изкуството .А в нея могат да се открият най- важните характеристики на …Ренесанса…случил се векове по-късно .А най-голям принос в нейното създаване има…самия император. Мнозина са чували за Леонардо, Микеланджело, Рафаело, но колко от тях си спомнят…Адриан.
Бароковото изкуство има своите забележителни представители- Бернини, Боромини, но широката публика знае много по-малко за…Пиетро да Кортона. Дори през 18 век започват да отричат изкуството му, като „твърде сложно“ за масовия вкус. А всъщност именно той е създателят на стила рококо- властвал във френския кралски двор, когато Франция е на върха на могъществото си и пример за подражание в Европа. Ако се вгледаме внимателно в най-забележителните произведения на модернизма на 20 век можем да открием изненадващи препратки към „забравения“ велик бароков майстор и основоположник на рококо Кортона.
Затова би трябвало да сме много внимателни при дефинирането на понятието „масов вкус“. Обикновено преди да стане общоприето и общопризнато от широката аудитория произведението на изкуството се оформя в съзнанието на един човек или малка група от хора, които водят истинска битка, за да спечелят на своя страна масовото съзнание. Можем с голяма доза увереност да твърдим, че големите произведения на изкуството започват своя път, като „елитарни“- разбираеми за малцина, за да бъдат припознати по-късно или …много по-късно от широката публика и критиката за шедьоври.
За съжаление често, когато големите творчески постижения се признаят от мнозинството за класики, имената на техните създатели като че ли минават на заден план. Мнозинството трудно признава превъзходството на отделната личност.
Георги Караджов
