Науката е движещата сила на технологичния прогрес на съвременния свят. Тя заема толкова важно място в нашия мироглед, че често „надделява“ надрелигиозните ни убеждения или емоционалните ни състояния. А истината е основно понятие в нашето разбиране за света и самите нас. Според големия физик и философ, лауреат на Нобелова награда по физика Ивар Гявер- основната цел на науката е не подобряване живота на човечеството, а откриването на истината във всяка област на познанието. Но каква е истината всъщност? Според Клавдий Птоломей планетите се движат в кръгови орбити, великия Йохан Кеплер доказва, че орбитата им е елипсовидна.
Оказва се, че колкото повече изследваме и разбираме света около нас, толкова по-трудно можем да дадем еднозначно определение на научната истина. За да стигнем до знаменитото съотношение на неопределеност на Вернер Хайзенберг, което показва, че дори самото научно наблюдение и изследователя влияят върху изследвания научен обект.
Големият лекар, биолог и философ Людвик Флек отива още по-далеч, като развива концепцията за мисловния стил и интелектуалния колектив. Оказва се че дори в научните организации могат да съществуват възгледи и становища ,споделяни от мнозинството техни членове, които могат да пречат на приемането на нови и интересни научни открития, предложени от един или няколко техни представители.
А те, научните идеи, могат и да еволюират с времето, като „формират“ или „разбиват“ научни парадигми, както твърди в „Структура на научните революции“ големия изследовател на философията на науката Томас Кун.
И как тогава да сме сигурни, че сегашното противопоставяне на науката на религиозните доктрини и духовните учения и практики по целия свят няма да „еволюира“ в приемането им от научната общност на следващ етап от интелектуалното израстване на човечеството?
Впрочем, ако внимателно четем някои от най-големите мислители на нашето време, можем да стигнем до извода че различията в подходите на науката, религията, различните духовни учения в търсене на истината за нашето съществуване не само не са несъвместими, но често се припокриват.
Или, както признава един от откривателите на лазерите, мазерите и квантовата електроника, лауреата на Нобелова награда Чарлз Таунс- неговите открития са се случвали по-скоро, като „религиозни откровения“, отколкото като обработване на натрупан експериментален опи
Георги Караджов
