Беше 12.ІХ.1991 година, 15:15 часа. Почувствах силни вибрации. Телепатично получих покана да взема лист и химикал. Изпълних поканата и седнах на дивана, напълно релаксирана. Взех химикала и започнах да пиша.

- Аз съм Кирил Философ – започна невидимият. Питай каквото те интересува, аз ще ти отговарям!

- Как се нарича нашето тяло? – питам аз.

- Духовно тяло в плът.

- Къде отива след смъртта?

- Смърт няма, има ново раждане.

- Кое е това ново раждане?

- Раждането на етерната материя.

- Коя е тази материя?

- Духовната, чрез мисълта и усъвършенстването на духа.

- Къде отива етерната материя, която се ражда?

- В йонизиращия слой.

- Кой е този йонизиращ слой?

- Между молекулите и атомите на човешката мисъл.

- Могат ли да се виждат с човешко око?

- Могат само от хора, с духовен мироглед. Ти ги виждаш.

- Вярно ли е, че човешката мисъл е бацил за етерната материя?

- Да. Така е. Подобно вирус.

- Всеки човек след материалната си смърт и с новата си етерна материя как продължава да просъществува?

- Как ли? Да върви по стъпалата на съвършенството, за да стигне до Бога.

Вибрациите вече не се чувстват. Ръката ми спира да пише.

 Мария Герасова