Беше 12.ІХ.1991 година, 15:15 часа. Почувствах силни вибрации. Телепатично получих покана да взема лист и химикал. Изпълних поканата и седнах на дивана, напълно релаксирана. Взех химикала и започнах да пиша.
- Аз съм Кирил Философ – започна невидимият. Питай каквото те интересува, аз ще ти отговарям!
- Как се нарича нашето тяло? – питам аз.
- Духовно тяло в плът.
- Къде отива след смъртта?
- Смърт няма, има ново раждане.
- Кое е това ново раждане?
- Раждането на етерната материя.
- Коя е тази материя?
- Духовната, чрез мисълта и усъвършенстването на духа.
- Къде отива етерната материя, която се ражда?
- В йонизиращия слой.
- Кой е този йонизиращ слой?
- Между молекулите и атомите на човешката мисъл.
- Могат ли да се виждат с човешко око?
- Могат само от хора, с духовен мироглед. Ти ги виждаш.
- Вярно ли е, че човешката мисъл е бацил за етерната материя?
- Да. Така е. Подобно вирус.
- Всеки човек след материалната си смърт и с новата си етерна материя как продължава да просъществува?
- Как ли? Да върви по стъпалата на съвършенството, за да стигне до Бога.
Вибрациите вече не се чувстват. Ръката ми спира да пише.
Мария Герасова