Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хилядолетие пр.н.е.[5], както и в Египет от времето на Средното царство 

Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа. Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г. 

Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха.