Една от най- значимите роли в театъра на известния актьор Наум Шопов
е тази на Краля, в „Животът е сън“, на големия Калдерон де ла Барка. Шедьовърът на Калдерон разглежда вечния конфликт между свободната воля и вярата. Синът на краля е затворен от баща си, като последния иска да го убеди, че заточението му е просто „сън“.
В превод от английски думата за сън се превежда като сън, но и като мечта. Дали ние, на земята, живеем истински наяве или само в съня си…е въпрос, на който не е даден категоричен отговор от науката.
Съновидението е в основата на едно от най- важните направления в изкуството на 20 век- сюрреализма. В съня ни, се случват „странни“ неща.
В творбите на великия белгийски художник Рене Магрит обикновени предмети се „изявяват“ в необичаен контекст.
За големия поет Пол Елюар- „Дори, когато спим, ние се гледаме един друг. “Независимо че пише поема за Сталин Елюар остава верен на максимата си че: „Поетът е по-скоро този, който вдъхновява, отколкото е вдъхновяван от другите.“
Друго голямо име на сюрреализма-Салвадор Дали влиза в историята на изкуството не само, като гениален художник, но и като изключителен мислител. За него, творчеството е „Или лесно, или невъзможно.“ В съзнанието му: „Грешките почти винаги имат сакрален характер. Никога не се опитвайте да ги коригирате, точно обратното, постарайте се да ги рационализирате и разберете задълбочено.“
Нещо, от съня на сюрреалистите можем да открием във филмовото
творчество на филмов режисьор на 20 век- Лукино Висконти.
В шедьовъра му „Залезът на боговете“- големите Хелмут Бергер,
Ингрид Тулин
Дърк Богард рисуват упадъка на семейство крупни индустриалци, по време на установяването на нацисткия режим в Германия.
Клаустрофобичната обстановка в дома им, сцените заснети в полумрак, героите, които се движат сякаш като на сън, рисуват една полуреална картина на човешкия живот, някъде между реалността и фикцията където можем да открием „пространствата“ на съня.
Така неусетно навлизаме в света на „мистичната“ сила на творчеството, което едновременно ни облагородява и вдъхновява.
Георги Караджов