Това е Павел Бобеков. Както пише на плочата, той е председател на Привременното правителство през 1876 година и редактор на първия български ежедневен вестник.

Освен това, искам да споделя с вас още интересни факти за този велик мъж.

Имал е изключително добро образование – владеел е пет езика , имал е висока култура, силен характер и става главен учител на Панагюрското училище и председател на Читалището. Изключителна личност!

Заради качествата му на лидер, смелостта и морала Бобеков оглавява комитета в Панагюрище както и Привременното правителство. След погрома на въстанието отива в Румъния, а след това се записва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). През 1877 година издава и първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ.

При обявяването на Руско-турската война, през 1877 година Бабеков се записва като преводач в щаба на ген. Гурко.

По-късно заболява от туберкулоза, или според някои автори – от тиф и умира в прегръдките на майка си.

Предсмъртните му думи са:„Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“от Древна Българияtag  Павел Бобеков, председател  Привременното правителство 1876,редактор