Българското семейство преминава през различни трансформации  през отделните  исторически периоди и играе основна роля в запазването на
българския   род и култура. България, принадлежи към европейските народи,
но българското семейство, и по-конкретно това на Средновековието и
Следосвобожденска България носи своите специфики и е доста по консервативно от северно европейското семейство.
Сведенията за най-ранните форми на семейството в българските земи са оскъдни. Славяните носят със себе си матриархат и задругата, формират задруги, семейни общини и по-големи групи, в което участват семейства от няколко   поколения, които колективно стопанисват средствата за производство и продуктите за потребление 

Задругата се определя като предна степен на семейството, което възниква на основа на груповия брак ,към отделното семейство на съвременния свят.
В средновековна България формите за сключване на брак са представени от М. Арнаудов като кражба на жената, купуване на жената и приставане. Християнизацията поставя по-официално свързване и акцент върху отделни права и задължения за мъжа и жената. Според Хаджийски основните чувства между мъжа и жената са съпружески дълг, преданост към взаимните интереси, приятелство, взаимна подкрепа при създаването на деца.
Често жената има ръководна роля и е в позиция на дирижиране на всички семейно-битови въпроси, ако мъжът е в чужбина. Възпитанието на децата,  създаване на атмосфера на задушевност, топлина и любов се приемат като задължения на жената.

 https://ejournal.vfu.bg/en/pdfs/Ganka_Ivanova.pdf

таг бракът, българска, култура, българско, семейство