Законът за защита на нацията е приет на 24 декември 1940 г. и влиза в сила със задна дата от 1.09.1940 г. Състои се от четири дяла, от които първият се отнася пряко за забрана дейността на тайните и международните организации, вторият за лицата от еврейски произход, третият за противонационални и обществени прояви,а четвъртият носи особени и общи разпоредби. Той е подобен на законите на Национал-социалистическа Германия приети в Нюрнберг. Отделно върху българското правителство се оказва натиск за приемането на подобен закон от немската власт.
Какво виждаме в първия дял. Той е разделен на три глави. В първа глава се забранява съществуването на тайни и международни организации, а съществуващите се разтурят. Това е и първата точка от закона. Определят се значенията на международна и тайна организация и се уточнява кои могат да съществуват. Във втора и трета глава се описват начините за прекратяване на дейността и ликвидирането на имуществото им. Наказанията са тъмничен затвор и тежки финансови глоби .В архивите на народното събрание защитниците на ЗЗН представят тази част като средство за борба с масоните и другите подобни на тях организации и изказват мнение, че подобни организации нямат място в България.
Вторият дял е насочен срещу евреите в България. В глава първа член 15 се дава определение кой български поданик може да се счита за евреин. Под ударите на закона обаче не попадат лица от смесени бракове и покръстени в православната вяра. Въпреки доста мракобесното определение, този член оставя доста голяма вратичка за спасяването на евреите от ударите на следващите членове. Следващите членове са насочени към изясняване на имената и регулиране на личните данни на лицата от еврейски произход.
Прави впечатление забраната за осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход.
Втората глава на този дял определя общите ограничения спрямо лицата от еврейски произход. Дискриминационните членове са доста и срещат всеобща съпротива от депутатите. В сравнение с немските закони ЗЗН е по-умерен, но няма еквивалент в историята на съвременната българска история.
Третата глава ограничава жителството на гражданите от еврейски произход. Забраната за получаване на софийско жителство и влиянието на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, поставят евреите в доста неравно поставено положение. Отделно от това МВРНЗ има властта да събере евреите в гето по подобие на тези в останалите европейски страни окупирани от немската военна машина.
Четвъртата глава забранява притежаването на поземлена собственост на лицата от еврейски произход с изключение на тази в курортните комплекси.
В пета глава се регулира и процентно ограничава броя и видовете дейности в които евреите могат да бъдат заети, задават се драконовски ограничения за капиталът който могат да притежават, налага им се забрана да изпълняват ръководни длъжности, както и да се занимават с финансово, банково и счетоводно дело, оръжейно производство и търговия, с хотелиерство, не могат да притежават кина, учебни заведения, нито да участват с капитал под каквато и да е форма в подобни. Забранява им се още да са собственици на аптеки, дрогерии и санитарни магазини. Забранява се прехвърлянето на капиталите им като цяло на лица с чужд произход, както и на чужденци. Забранява им се предприемаческа дейност в дружества с държавно участие. Изключение за тези членове, които по своето съдържание са едни от най-зловещите в нашата история бива дадено за военноинвалиди, доброволци във войните, наградените с орден за храброст както и на сираците от войните от еврейски произход. Това предизвиква изключително силна полемика в Народното събрание и мощно настояване от страна на нацистките дипломати върху правителството и Борис III.Приемането и дебатите върху тази част на закона са много оспорвани и продължават четири дни. Много от депутатите са против делението и ограничаването на дейността на евреите с факта, че еврейската общност в България тогава е била около 1% от българското население и не е имала голямо притежаване на капитали.
В дял трети глава първа се определя термина противонационална проява и какви видове наказания се полагат за такава.
Във втора глава се водят наказания и определения за съмнителна проява, регулират се и се забраняват пълномощията на българските граждани върху чуждестранната собственост.
В четвърти дял са особените разпоредби. При тях основния арбитър за издаване на разрешения и глоби е Министърът на вътрешните работи и народното здраве. В тях се определят и някои допълнителни наказания, както и сроковете по делата заведени по горните членове на този закон.
В последният 50-ти член на този закон е записано, че този закон отменя всички останали закони и разпоредби, които му противоречат.
Като цяло прикрит под маската за доброто на държавата законът е лост в ръцете на антиеврейското лоби от бизнеса, понеже собствеността и капиталите на еврейските търговци се прехвърлят в ръцете на българските им конкуренти, почти без усилие и по този начин спомагат за тяхното обогатяване. Пречките и тормозът на които са подложени българските евреи, предразполага към злоупотреби и спекула с техните имоти, както и тяхното поставяне в ролята на парии спрямо останалите малцинства в България.
Източник: istoriq.dokumentite.
http://patrioti.net/%d0%bd%d0%b0-24-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1940-%d0%b3-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b5%d1%82-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be/
таг България, закон, защита, нацията
