ЗА ДУХА БР.260

Шелинг

Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като „безразлични“, що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.

Хегел 

Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно „Феноменология на духа“. В неговия изказ понятията „дух“ и „абсолютна идея“ са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция – той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.

Марксизъм 

Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята – при своята формулировка на т. нар. „основен философски въпрос“. Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология – особено в аспектите на познаваемостта на света – макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.
 от уикипедия
Таг дух, Хегел, Шелинг, марксизъм

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>