ПИСАТЕЛЯТ САТИРИК ИВАН ВЪРБАНОВ БР..260

ХУМОРИСТИЧНИ СТИХОТВОРЕНИ      

  39786181_2383928514967003_3979640873120956416_n
Той е роден на 22 юни 1958 година в град Пазарджик. Средното си образование придобива в Икономическия техникум, сега ПГИМ, град Пазарджик. Полувисшето си образование по специалността „Български език“ постига в ИНПУ „Любен Каравелов“ в град Кърджали. Висшето си образование завършва по специалността „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски” в град Пловдив. По професия е учител по БЕЛ. Пише още от ученик. Негови журналистически материали и литературни творби са печатани в различни вестници и списания: „Лъч”, „Нов живот”, „Лик”, „Нов пулс”, „Знаме”, „Метафора”, „Училищна камбана”, „Уикенд“, „Свободното слово“ и ,,Мъглижки нюанси“. Член е на СБП – Съюз на Българските Писатели и на ЛБПСС – Лигата на Българските Писатели в САЩ и по Света, както и на Клуба на дейците на културата, Дружеството на писателите и Клуба на хумористите в град Пазарджик. Автор е на четири стихосбирки: „Когато дойдеш”/1999 г./, „Лирично пиянство”/2006 г./, „Синя любов“/2015 г./ и ,,Певецо на емоции“/2021 г./. Негови стихове са превеждани на гръцки и италиански  език. През 2011 година печели първа награда в раздел „Хумор” на националния литературен конкурс „Милош Зяпков” – град Ракитово. На „Пирин – фолк 2011“ е автор на текста в песента на Лили Цветкова „Ех, любов“, взела наградата на слушателите на БНР и радио Благоевград. През 2021 година певецът, композитор и аранжьор Тодор Върбанов написа и изпя песента ,,Есенно щурче, здравей“ по текст на едноименното стихотворение на поета.   Иван Върбанов е участвал и в осем литературни алманаха за поезия. Негови стихотворения са четени по БНР. 

  КОЙ?

                                       /автошарж/
                          Кой в жени ума си губи?
                          Кой като поет ги люби?
                          Кой с Човеци се спогажда?
                          Кой си в ядене угажда?
                          Кой при труд без кеф се стяга?
                          Кой от работа не бяга?
                          Кой работи и си пее?
                          Кой над себе си се смее?
                          Кой лирик е във живота?
                          Кой е с дух на Дон Кихота?
                          Кой по нрав дори е Санчо?
                          Кой ли? – АЗ, И Ванчо! АЗ, И Ванчо! 
                                   Ех,  РАДОСТ !  
                          Ех, РАДОСТ – толкова си кът,
                          та чак дъската ми захлопа
                          да чакам твоя ,,Страшен съд”
                          по-дълго – днес – от Пенелопа!
 
                          Ех, РАДОСТ – в звездния си миг,
                          дойде подобно на комета,
                          взриви във мен възторжен вик
                          и пак отпраши по Небето!
 
                          Ех, РАДОСТ – даже и насън,
                          огря ме във света огромен!
                          И тази среща – бъдещ звън,
                          превърна в сатиричен спомен!  
 
                           Ех, РАДОСТ – винаги го знай: 
                           – Жадувам те с надежда куха !
                           КОГА – септември ще е май
                           и супата ще спра да духам? …
 
                            Ех, РАДОСТ – цялата си знак,
                            че пак съм гонил ветровете!
                            Нима поет е равно на глупак? …
                            …Дали за теб не съм и двете                                       
ФИРМЕНАТА ТАЙНА 
Те бяха само две сестри:
едната руса, синеока,
а другата с маслинени коси,
и двете тънки и високи.
Ех, русата отдавна си избра
да кара леко, да се мота!
Брюнетката пък – нейната сестра,
залягаше над книгите в живота!
И станаха големи те!
Пораснаха им прелести прекрасни!
Във тях изчезна кроткото дете!
Превърнаха се в дамички опасни!
Блондинката – с живота ,,ден за ден”,
която не зачиташе закона,
ожени се за ,,мазен” бизнесмен
и стана важна ВИП-персона!
Сестра й, дето учи неведнъж,
израсна делова икономистка!
И взе си тя интелигентен мъж!
Но той пък нямаше пари за ризка!
Блондинката, нали й е сестра
и сестринска любов във нея блика,
във фирма на мъжа си я прибра
и тръгна работата им – велика!
Брюнетката – със хладен ум,
разбра си бързо интереса!
И стана тя – без много шум,
на сестриния мъж метреса!
Блондинката – незнайно как,
узна го, но не каза тя: ,,Ега си!” !
А, лекичко – със много такт,
свали мъжлето на сестра си!
Сега и двечките са – шик,
с мъже взаимно споделени!
И дават пример те – велик,
без срам, на тебе и на мене!
Не питайте кои са те,
горящи в любовта безкрайна!
Не ще ви кажа аз – не ще…!
Това е фирмената тайна!
 
ИВАН  АНГЕЛОВ  ВЪРБАНОВ     
представя Мария Герасова
Таг писателят ,сатирик ,Иван  Върбанов

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>