Вече се знае, че хората, притежаващи свръхсетивност, могат да общуват с растенията, нещо, което за обикновения човек звучи по-скоро като фантазия. Българската пророчица Ванга твърди: „Всяко цвете си има свое знание и свой живот… Когато ги късате, не забелязвате как те плачат.” Индианците пък векове наред спазват следния ритуал: нощем шаманът застава накрая на нивата и разговаря с посевите, пее им и ги моли да дадат добра реколта. С подобни обреди старите култури постигали своеобразна размяна на мисли с растенията – говорели им, вслушвали се в това, което те „казват”, благодарели им за роденото.
И днес изследователите попадат на архаични ритуали в малкото затънтени кътчета на земята. Останали все още недокоснати от цивилизацията, примитивните племена – разбира се, примитивни от пиедестала на нашето самодоволно консуматорско общество – се стремят да живеят в съзвучие с всемира. Техните обичаи и ритуалност са изградени върху знанието им за тайните на битието и са убедени, че ако се отнесат добре с растенията, ако не ги унищожават напусто, те също ще им отвърнат с добро. Те отправят своите извинения към гората, когато им е нужно „да вземат от децата й” и обясняват, че ползват от природата само онова, от което наистина се нуждаят, като се стремят да не я унищожат.
Когато се откъсне тревичка, цялата вселена потръпва Предците ни са живели в съвършено съгласие с природните закони, но днес спешно е нужно възстановяване на равновесието в системата човек-природа. Въпреки многословните доклади, с които (най-после) се демонстрира воля за справяне с евентуална глобална екокатастрофа, пак остава тревожното усещане, че във Вселената всичко е свързано и нарушаването на баланса в дадена система ще доведе до проблеми и в другите. Още в древните индуистки философски трактати Упанишади е записано: „Когато се откъсне тревичка, цялата вселена потръпва.” Впрочем и физиката днес разглежда света като единно и неделимо цяло, което взаимно си влияе. Или иначе казано, науката потвърждава онова, което твърдят мистици и пророци хилядолетия наред.
Истина или заблуда? Разбира се, днес учените се опитват да общуват с растенията със съответната апаратура, която да отчете всяка промяна в електрическото им съпротивление и да достави неопровержими данни. Както можем да се досетим обаче, далеч не всички са съгласни с твърденията на Бакстър, че растенията възприемат мислите и чувствата на хората и реагират на тях. Тъй като у растенията липсва комплексна нервна система, те отказват да приемат идеята за съзнание или чувства. Но въпреки че зелените обитатели нямат нито мозък, нито нервна система очевидно притежават памет за случили се събития. Все още обаче не може да се каже еднозначно къде се съдържа тя и как информацията се разпространява вътре в отделното растение.
Но поне може да се каже, че най-новите теории и факти се доближават съвсем близо до представите на посветените и техния духовно-медитативен начин на общуване със зеленото царство, а и с цялата природа. Вече са твърде много доказателствата, които разтърсват разбирането ни за света, така че с голяма доза сигурност може да се заяви, че и древните общества, и сегашните учени достигат до един и същ извод. Едните – чрез добре премислени експерименти, другите – посредством една тънка чувствителност и променени състояния на съзнанието.