По-голямата част от думите с арабски произход, които се използват в българския, са навлезли чрез турския и много често се смята, че думите са турски. Част от тях са се видоизменили повече или по-малко, а някои са си съвсем същите, както и в съвременния арабски език.

Ето един примерен текст за употребата на думи с арабски произход. Предупреждавам, че текстът няма особен смисъл  

От бакалията в махалата купих тахан, курабии, халва и сода. Продължих към магазина да взема зехтин, бакла, бахар, шафран, керевиз и кускус. Ще имам гости – тайфата от бивши съученици. За софрата имам мерак и хъс да приготвя кебап, мусака, кадаиф и ашуре. Имам и хубава ракия. После минах покрай дюкяна на един занаятчия, да купя подаръци. Купих муски за кадем с жираф и газела. Взех и шахмат от абанос, калъфи за телефони, красиви зарчета и гарафа за алкохол. А в един сандък имаше и халки от елмаз и седеф. В съседния магазин беше голям калабалък и тарапана и продаваха какво ли не – от матраци, мушами, кофи, тенджери и сахани до дрехи от кадифе и мохер, халати, сетрета, чорапи. Голям харч направих. На път за вкъщи срещнах стар авер. Седнахме да изпием по едно кафе на теферич на мегдана. Голям кеф и рахат! Та, бил той на гурбет, работил като хамалин, но станала авария и пострадал. Курбан щял да си прави на този ден вече. Лекувал се сега, завалията, с масажи, с мехлем с камфор и с други илачи. Късмет, че не е станала по-голяма беля. Изкарал и тапия за касапин. С кой акъл и за каква файда? Помислих, че е шега. Ама за да не му счупя хатъра и да не му намирам кусури, а и за да не изглеждам като темерут, си мълчах. После мухабетът продължи с това как снощи пил ракия, играл хазарт (най-вече комар) и, за резил, правил някакви зулуми, едвам го озаптили. Накрая заспал като тараба, а на сутринта имал махмурлук. Уж за сефте му било. Взе да се кахъри, че нямал ищах за нищо вече. Сега и сливиците го болели, но не пиел сироп, сакън да не му станело нещо, а ги мажел само с нишадър. Хвана ме съклетът да го слушам, аман. А един дядо до нас през цялото време слушаше и гледаше сеир и накрая дойде да го пита как е хавата. Е, как да е – все едно не вижда на какво дередже и какъв хал е. Бръкнах в джоба, извадих кибрит и запалих фитила на свещта на масата. Разнесе се мирис на жасмин. Сетих се, че трябва да взема цветя, има си хас да забравя. Преди да тръгна, ме помоли да му подаря кибрита, дадох му го, халал да му е. На прибиране купих лилав люляк, карамфили и зокум за градината. Евала на мен!