В началото бе словото“, ни напомня вечната книга-Библията. То носи смисъл, утеха, знание, но и…магия. Понякога така потъваме в роман или поетична творба, че забравяме заобикалящия ни свят .А бурята от нашите чувства, едва ли може да бъде разбрана от някой не толкова изкушен от словото.

Литературното течение магически реализъм, се „разполага“ между реализма и научната фантастика. В него, реализма се съчетава с магически елементи, които разбиват границата между фантазията и реалността.

Кубинският романист, есеист и музиколог Алехо  Карпентиер /1904-1990/ е негова централна фигура. Роден в Лозана /Швейцария/, той се влюбва в кубинската музика и култура. Творчеството му обхваща журналистика, драматургия, академични изследвания, либрета на опери. Шедьовърът му „Кралството на този свят“ /1949 на български преведено, като „Векът на просвещението“/, рисува ужасяващата и вдъхновяваща картина на революцията на остров Хаити, по време на най- страшните и кървави дни на Френската буржоазна революция. Това е една от най-големите книги на 20 век.

Най- влиятелната фигура в историята на латиноамериканската литература и култура на 20 и 21 век е Марио Варгас Льоса /1936/ първи маркиз Варгас  Льоса. Перуанският романист, есеист и бивш политик е и испански гражданин. 2010 година  получава Нобелова награда по литература, за „ картографирането на структурите на властта и ярките му картини на съпротивата, бунта и поражението на индивида.“ Подкрепящ комунистическото движение в Южна Америка, като млад, той бързо се разочарова от диктаторския режим на Фидел Кастро в Куба и става един от най- големите либерални мислители на нашето време. Негови учители са големите  Пол Сартр, Гюстав Флобер и  Уйлям Фокнър Не по-малко впечатляваща е и формата на неговите произведения. В тях се преплитат диалози от различни епохи и се открива сериозното повествование на модернизма и „фарсовото“, „комично“ начало на постмодернизма.

Но най-големия литературен новатор на Латинска Америка е аржентинецът Хулио Кортасар /1914-1984/ В произведенията му се разчупва класическата форма и се нарушава времевата линейност. За първи път предлага отворена структура на литературно произведение, където читателя може да избира между линеен и нелинеен начин на четене. Комбинира по неповторим начин потока на съзнанието, сюрреализма, френския нов роман, естетиката на джаза. По негов разказ, големия Микеланджело Антониони създава филмовия шедьовър „Фотоувеличевие“/1966/.

Да, словото действително е магия!

Георги Караджов