На Земята абсурда ни преследва  навсякъде. Като се започне от твърдението на някои, че хората сме най-интелигентните създания във вселената и се стигне до убеждението на отделния човек, че няма по-умен от него на земята. Но няма нищо случайно в тези абсурдни съждения, защото разкриват дълбоки характеристики на земното ни съществуване.

Основоположник на философията на абсурдизма е великият французин Алберт Камю, който не е екзистенциалист, както своя събрат по народност и перо, и основоположник на екзистенциализма Жан Пол Сартр.

Театърът на абсурда реализира в изкуството идеите на Камю. Негов предтеча е гениалният италиански драматург, романист, поет и автор на къси разкази

Луиджи Пирандело /1867-1936/. В големите му театрални творби откриваме за първи път подхода „театър в театъра“. При него актьорите играят едновременно театрални герои, но и самите себе си в търсене на своите герои. Шедьовърът на Пирандело „Шест лица търсят автор“ показва илюзорността на изкуството, но и на самия човешки живот. Получава Нобелова награда по литература /1934/- „за почти магичната сила, с която превръща психологическия анализ в добър театър“.

Но най-автентичния изразител на театъра на абсурда е големият ирландец

Самюъл Бекет /1906-1989/.Творбите му комбинират черната комедия и безсмислието на човешкия живот. Връх в творчеството му  е пиесата „В очакване на Годо“. В нея героите очакват появата на създанието на име Годо. Цялото действие и сюжет се движи около него, но той…така и не се появява до края. Така произведението покрива напълно заглавието си. Това е животът на героите в очакване на появата на…главния герой. Така „В очакване на Годо“ се превръща в алегория на безсмислието на човешкия живот и невъзможността на хората да достигнат до някакъв смисъл- сърцевината на философията на Камю.

Френският театър на абсурда достига върха си в творчеството на французина с

румънски произход Йожен Йонеско /1909-1994/. Първият му театрален шедьовър е „Плешивата певица“. В пиесите разглежда последиците от абсурдите в нашия живот- отчуждението, невъзможността за комуникация, сюрреалистичните образи на нашето съзнание. Творчеството му е мощна сатира и пародия на тоталитарните идеологии и практики, които познава добре от комунистическия режим в родната му Румъния. Изключителен майстор на френския език, той е избран за член на Френската академия на науките.

Философията и театъра на абсурда, показват неговите дълбоки корени в нашето съзнание и битие.

 Георги Караджов