Какво би бил оркестъра без струнните музикални инструменти. Големите цигулкови и китарни произведения сякаш свирят на „струните“ на нашето сърце. Но словото също има своята музикална страна, която намира най- ярък израз в поезията.

Легандарната полякиня Вислава Шимборска /1923-2012/ е една от най-великите поетеси на 20 век. Закърмена от атмосферата на интелектуалната столица на Полша-Краков, тя заема своето непоклатимо място в пантеона на големите творци на нашето време. В нейната поезия присъстват по неповторим начин парадоксите и противопоставянията на съвремието. Нейна цел е не да дава рецепти за разрешаване на човешките проблеми, а да покаже нови и неочаквани измерения на съществуването ни, за които дори и не сме помисляли. И всичко това с непоклатимо чувство за хумор и ирония, което подчертава и Нобеловия комитет при връчването й на Нобеловата награда по литература през 1996 година.

Американката Луис Глюк /1943/ съчетава по неповторим начин в поетичните си творби индивидуалното ни съществуване и древните митове, които са ни формирали в течение на хилядолетия. Произведенията й са пронизани от силна автобиографична струя. Може би, защото натрупва безценен опит при преодоляване на собствените си тежки психологически и физиологични проблеми. Не случайно, като основание за връчването й на Нобеловата награда по литература- 2020 година е посочена способността й да „превърна индивидуалното съществуване в универсално.“

Може би се питате коя е най-голямата приятелка на Вислава Шимборска?.Отговорът би изненадал доста хора- Блага Димитрова /1922-2003/.Голямата българска поетеса, общественик и политик получава прекрасно образование. Завършва класическа гимназия и славянска филология в СУ“ Климент Охридски“. През 1951 година защитава дисертация в прочутия Литературен институт „Максим Горки“ в Москва- „Маяковски и българската поезия“. Нейния творчески път и живот може да се определят с името на една от книгите й- „Отклонение“. Поезията й се отклонява от каноните на социалистическия реализъм и внася нови теми и форми на изразяване в българската литература. По романа й „Лавина“ е направен един от най-хубавите български филми.1987-89 заради дисидентските й възгледи й е забранено да публикува. Тя е първият български вицепрезидент, но само за година- подава оставка в знак на несъгласие с политиката на президента Желев.

Така, тези поетеси- амазонки засвирват на „женските“ струни на човешката душа.

Георги Караджов