Потенциалът ни за мислене е заложен от ранна детска възраст. Неговото проявление обаче става с течение на времето и нашето израстване. Когато мислим за нашите възприятия за света в нас се събужда желанието да създаваме. Трансформирането на мислите- идеи в материални предмети изисква оформяне в нашето съзнание на това, което желаем да създадем.

Можем да наречем поезията мисъл-формата на нашата душа.

Големият французин  /1839-1907/ получава първата Нобелова награда по литература /1901/. Поезията му по неповторим начин обединява мисленето на инженера, философа и поета. Целта му е да създаде научна поезия за модерните времена. В поетичните му творби хармонично се съчетават изящните езикови форми на Парнаската поетична школа с философските и научни постижения на 19- то столетие. Нобеловият комитет отбелязва поетичното майсторство на Прюдом да съчетава сърцето и интелекта.Това сякаш е универсалната формула за трансформиране на мисловните модели в изящни поетични творби.

Загадъчната фигура на Фернандо Песоа /1888-1935/ бележи развитието на мисленето и поетическото изкуство на целия 20 ти век. Португалският поет, писател, литературен критик, преводач, издател, философ блести с енциклопедичния си ум, който събира в себе си познанията на различни исторически епохи. Тънкото ме познаване на английския език- латинския език на 19 и 20 век, му позволява да се запознае с най-ценното от световната литература и култура. Превежда най-големите английски класици, но и езотерици, като Елена Блаватска. За него идеята създава емоцията, която се комуникира чрез ритъма на поетичната творба. Шедьовърът му „Книга на безпокойството“ изследва интелектуалното пътуване на един голям ум към разбирането на себе си и околния свят, и взаимодействието с него.

Слънчева Гърция-една от люлките на нашата цивилизация, ни „подарява“ Одисеас Елитис /1911-1996/. Гениалният грък произхожда от богат и знатен род, но предпочита да се отдаде на „безкористното“ поетическо изкуство. Обединява в творчеството си мисленето на Древна Гърция, Византия и елинизма през призмата на нашето съвремие. Водещата му идея е тази за мистерията на светлината. Вълнува го метафизиката на слънцето. За него езика има своя вътрешна архитектура, която се открива в поетичните му творби. Никой не се учудва, когато му е присъдена Нобеловата награда по литература /1979/.

Трима гении и три пътя на превръщането на мисълта във форма и в…изключително материално постижение.

 Георги Караджов