Голяма е ролята на танцьорите по време на особенно тържественната капанска сватба. При отиване за булката и при връщане играчите играели, наредени в няколко реда, като в последния ред по средата е башът (момък, който командва играчите и държи връзка с кръстника и зетя). Избирал се за баш момък гласовит, добър играч и шегаджия. (Такива качества имал и джурата, полевия командир през средновековието при това полувоенизирано население. След като станали рая и отказали да станат мюсюлмани т.е. турци традициите преминали в трудовия и обряден бит. Затова думата – роб произлиза при нас от „работа“. Стиловете от бойните борби минали в танците, а в сватбенния ритуал съхранили части от старите традиции и организация. Семейството станало главното ядро за съхранение и възпроизвеждане на народността и българския дух).Музикантите през цялото време свирели капанска ръченица(обикновено мелодиите на „Дряновските моми“,“Китчице буйна лобудо“, „Где ти е Кино къщата“).Под такта на музиката играчите играели по командата на баша. По команда уинджиите образували различни фигури(окръжност, редици и др.), като играели на място, в движение, напред или назад. Много често играели с дясното или лявото рамо напред,( бойни движения при сблъсък с вражески редици) с вдигнати две или една ръка нагоре(обрядно-ритуално значение) , с ръце на кръста, встрани и др. Всеки играч имал по две капански кърпи, които ползвал при играта. Често играчите поемали с песен мелодията, изпълявана от музикантите. Башът често се провиквал: „На пиперью кореню“, станалите отговаряли: „На зелката чукану“ или „Аишълъ машалъ“ с отговор от групата :“Деишълъ машълъ“ или „Ашовле“ с отговор „Абьовле“, и още „Гарван грачи на круша“ с отговор от останалите играчи „Моли Бога за суша“.Най-честите команди, които можело да се чуят от баша, са: „Слушайте, муньченца, шъ клекним, шъ тропним, изведнъж долу!“. При тази команда всички уинджии, веднага клякали долу играейки, като продължавали да движат тялото си под такта на музиката. Следвало нова команда на баша: „Слушайти, муньченца, по пулека нагоре!“ – през това време играчите почвали да се изправят, като продължавали да граят.Имало случаи, когато играчите под команда сядат на земята и бият кърпата в нея, или на коляно, бучат ножа или бият капата в земята. Употребявали се и други команди, като: „Дигайте ръцете високо, а сега наляво, сега надясно, а сега обратно, лявата ръка на кръста, дясната нагоре, а сега обратно“. При различните команди се образували различни фигури. Всяка заповед(команда) на баша се спазвала стриктно. Уинджиите играели особена роля на сватбата и затова са били на почит и уважение от всички. Не случайно по пътя за булката или обратно към зетя те, играейки, спирали сватбата, където искат. Никой не им правел забележка.(Подобно на хон-турчите, джурашските дружини по 40 човека, по време на 40 дневните военни сборове през есента, когато имали право да вземат от населенето безплатно вино и храна. Всъщност то само им давало да не се налага да влизат по къщите да си взимат… През средновековието.)Обикновено спирали на важни кръстопътища в селото, пред кръчми, където кръчмарят и хората ги черпели с вино. Спирали и пред домовете на някои обредни лица. Всички се чувствали задължени да ги почерпят с вино. Когато сватбата наближавала дома на булката, башът посочвал двама бързоконници, които вземали бъклиците от кръстника и подкръстника и отивали в дома на булката, като поздравявали: „Добър ден, сватба идва!“ и подавали бъклиците. Майката на булката ги дарявала с капански кърпи. Така сватбата влизала в момините двори и спирала пред къщата. Играчите и те спирали да играят и се оттегляли встрани. Давало им се кокошка и вино…(…)…Тези гатанки създавали високо настроение, особено ако кръстникът бил, весел и шегаджия. Това бил интересен и централен момент в сватбите. Чрез поставяне на гатанките кръстникът искал да му се донесе нещо. Ето няколко гатанки:– донеси ми Белеолту Паси( жител на Сеново, който се знае като човек със сприхав характер). Всъщност кръстникът иска да му е донесе оцет;– искам на коня петалата – иска да му се донесе петала наденица;– искам на баба Айше скъсаните шалвари – иска да му се донесе сарайлия (вид тестено сладко);– искам на Енчоолу Петко големия нос – иска се голяма пиперка;– донесете ми на Даната(местен циганин) децата в един чувал – иска се глава чесън;– дайте ми сербез кон от Кабиюк – иска се силна ракия;– искам да донесете стржата на конака с чалмите – иска се кибрит;– искам на дядо Асан червения фес – иска разрязана червена диня. Споменатите в гатанките имена са на жители от Сеново. Обикновено кръстникът искал от изметчиите неща, които предполагал, че ги няма у зетя. В такъв случай изметчиите тръгвали да ги търсят от съседи. Желанието на кръстника трябвало да се изпълни. Ако изметчията, към който е отправена гатанката, не можел да се досети какво се иска, отивал при кръстника и казвал, че не може да отгатне гатанката. Кръстникът разпореждал същият да играе капанска ръченица и високо да вика “ Не я знам, не я знам“. През това време някой сватбар го запитвал какво не знае, а той високо отговарял „Гатанката не зная“. За този момент съхранен в капанския сватбен ритуал се сетих когато превеждах в блога ето този текст:„…Той се оженил за дъщерята на Кама-Батир, Туран-бика и завзел царския трон. Така се появила царската династия АТИЛ(ние условно ще я наричаме Втора хунска династия в Европа). Потомците им продължили да се причисляват към рода ДУЛО. Интересното е че братята на Туран-бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара (понеже така ставал роднина а значи и претендент за трона) поставили условие: Булюмар ще се ожени само ако познае гатанките на всичките и братя. Само че Булюмар познал всички гатанки…(Това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал.