В* Е* С* Е* Л

              Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н

 ДАВАЙ ДА МИСЛИМ

Дрън, дрън, ярина- изникна изневиделица басовият глас на Кочо Равносметката. На ербап се пише, завалията- гласно догаждаше той. На тоя, на оня, па на трети. Балдъзи и баджанаци. Превърнали са я на свинщина. Цяла кочина и не можеш да влезеш да нахраниш прасето от мръсотия. Цялата си челяд нагласи, все мозъци без покритие. А да не говоря, че той самият е така бос по много въпроси,завалията, а инак думата не можеш да вземеш от него.

– Здравей,Кочо. Къде така? Защо си говориш сам? Балдъзи, баджанаци, а и в кочината ги натика- от нейде се появи Въчо Кошаря.
- А, бе. Главата ми е завряла, ври, ври, та чак ще преври. Не ми дава мира, бе. Виж го, нашият шеф, Завалиев! Не стига че навремето не е учил, ами и акъл ми дава. ” Виж се казва, на какво приличаш?”
- А ти не му ли се изжребчи?
- Как да му се изребчя? Нали знаеш, че онзи с дебелия врат стои зад него.
- Кой с дебелият врат, бе?
- Не го ли знаеш? Шурито му, де. Не стига, че взе диплома за средно, като плати и му я дадоха без да се труди да учи, а и за охранител се пише
- Такава ли е била работата? Гледам го, аз. Нафукан, с бръсната глава, като че е излязъл от некерман. Пък и едни такива бицепси…
- На фитнес го изпраща Завалията, та да стане силен.
- Така ли се става силен, не го знаех?
- Как да не знаеш? Сега силните са на власт. Може акълът ти да не е на място, но силен ли си, яка им кожица на по- слабите.
- Е, тук си прав.
- Прав съм, я, не съм седнал, защото не седя на стола. А така е по- лесно. Седиш си, даваш разпореждане без да мислиш и другите работят за теб.
- Брей, брей. Навъдиха се много такива…
- Навъдиха се, я… Виж го нашият шеф, Завалиев! Наредил цялата си рода във фирмата, все богаташи. А за другите не мисли,че няма какво да ядат. Обират трохите от улиците.
- Ох, ох, не може да ми се побере в ума! Мисля, мисля и не мога да измисля нищо.
- Как не можеш да измислиш нищо? Давай да мислим заедно! А там, където мислят двама, все ще измислят нещо.
- Хайде, де… Давай да мислим!
- Аз мисля, ти мислиш и нека всички да мислим! Защото малкото отива при многото и става цяло.
- Да…… Защото,ако всички стигнем цялото, няма да ги има такива като Завалиев и тем подобни.

НАТЮРМОРТ

Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.На бледожълтия фон на картината – три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. “Какви грамадни домати! – мисля си. Тъкмо, за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха… Само в света на приказките.”
Един ден се връщам от работа, внуците ми Данчо и Светлана седят на земята и режат картината.

- Какво правите деца? Защо режете картината? – скарвам им се аз и ги удрям по дупетата.

- Бабо, бабо, виж колко са хубави! – казва през сълзи Светлана.

- Те са от Холандия,Светле. Чичко художник ги е нарисувал – отговарям, а сърцето ми се свива от болка.

- Моля ти се, бабо! – идва при мен Данчо и ме целува по бузата. Нека да ги нарежем на парченца! Нали ти си най-добрата баба на света?
Данчо се откъсва от мен и тича към кухнята. Връща се с чиния и солница.

- Да ги нарежем на влакче! – предлага Светлана. С това влакче ще отидем при чичкото с доматите.

- По-тихо, деца, по-тихо!

- Бабо, бабо, виж! – прекъсва ме Данчо.
Двамата редят в чинията нарязаните на парченца домати, а котаракът обикаля и подскача весело.

- Забравихме да ги посолим! – наставнически подсеща Светлана.

- Моля ти се, бабо! Ела да си похапнеш от доматите! – подканя Данчо.
Не отивам. Сядам на фотьойла. Стоя и се ядосвам. Не знам, да плача ли или да се смея…

Мария Герасова

Tags: хумор, сатира, в едно, давай, да мислим, натюрморт