Казват че голямата литература най-много се доближава до живота. Героите в нея палят нашето въображение и ни отвеждат в други светове. Но има един парадокс- колкото по-сложни като характер и история са те, толкова по-малко според нас се срещат в действителността.
Но съществуват примери, които ни опровергават.
В края на 18 до средата на 19 век, в Европа живее реална личност с много лица. Независимо, че произхожда от буржоазно семейство, тя не приема напълно нито Наполеон, нито реставрацията на Бурбоните, нито монархията, като цяло. Защото нашия герой е французин.
Това не му пречи да заема важни длъжности във френската администрация, включително цензор към Държавния съвет на Франция.
Като истински патриот участва активно във войната на Наполеон в Русия. Дори е издигнат поради качествата си до ранг на Комисар, който отговаря за тила на френската армия на руска територия.
Успява да се завърне в Париж през 1813 година. Може би защото е определян от приятели и неприятели, като „човек с желязно самообладание и рационален до мозъка на костите си.“За да замине веднага след това в любимата му Италия, защото той обича тази страна. Прочува се с многобройните псевдоними, които използва в кореспонденцията си. Но не само защото той е и творец. Книгата му „История на живописта“/1817/ е образец за художествена критика през целия 19 век и до днес. Музикално-критическите му произведения му донасят световна слава. Признат е за най-големия познавач и тълкувател на великия композитор Джоакино Росини през 19 -то столетие. Не приема господстващото по негово време течение романтизъм, защото е либерал по убеждение и счита, че романтизма по скоро поддържа монархията. Известен ценител на женската красота, създава едни от най-забележителните женски образи в литературата, защото е и…велик писател.
1830 год. е посочен за френски консул в Триест и Чивитавекия /Италия- тогава Австро-Унгария/. Но прочутия дипломат и външен министър на Австро-унгарската империя Клеменс фон Метерних отказва да приеме акредитивите му като консул в Триест, защото го счита за „ твърде либерален и анти-религиозен.“
Създава собствен литературен стил, наречен на неговото име. Но остава в историята, като автор на два от шедьоврите на световната литература- „Червено и черно“/1830/ и „Пармският манастир“/1839/.
Да, може би вече познахте името на многоликия ни герой-
Анри Бейл-Стендал
Георги Караджов