Балканите са едно от най-мистичните места на нашата планета.Славата им е твърде противоречива. Възхваляват ги, като люлка на най-старите цивилизации, но и ги наричат „барутния погреб“ на Европа. Такива са и жителите на балканските страни- не остават никого безразличен. Балканските интелектуалци не правят изключение…

Румънецът Мирча Елиаде /1907-1986/ владее пет езика- румънски, френски, немски, италиански и английски и може да чете на три други- иврит, персийски, санскрит. Завършва Университета в Калкута /Индия/ но този в Чикаго /САЩ/ създава специално за него катедра за изучаване на религиите.  Ето защо, той е бащата на науката за религиозната преживяване през 20 век. Показва, че проявленията на сакралното /свещеното/ в религиозните култове и церемонии разделят човешкия опит на реалността в две пространства и времена- свещено и светско. Според него , митовете и ритуалите са  действена част от човешкото съзнание.

От високите сфери на духовното се спускаме в етническото и верско разнообразие на Балканския полуостров. И тук се откроява летописеца на балканската душа- босненеца Иво Андрич /1892-1975/. Той е първият балканец носител на Нобелова награда по литература /1961/- „за епическата сила, с която проследява историята и описва съдбите на хората  от родната му Босна“. Преборва се за нея с големите Джордж Толкийн /“Властелинът на пръстените“/, Роберт Фрост, Джон Стайнбек… По-малко известно е, че написва шедьоврите си „Мостът на Дрина“ и „Травнишка хроника“ в самоизолация в окупирания от германците Белград. Знаменитият Емир Кустурица  създава етнически град на неговото име в Източна Босна в негова чест.

Мирослав Кърлежа /1893-1981/ е признат за най-големия хърватски писател на 20 век. Поетичният му език обединява по неповторим начин мощната визия и сарказма .Автор е на многобройни есета по  история на изкуството, политика, литература, философия, военна стратегия…Признат за един от най- големите полемисти на 20- то столетие, той е близък приятел на…Йосип Броз Тито. Отхвърля социалистическия реализъм. Речта му пред Конгреса на югославските писатели /1952/ след скъсването на отношенията между Тито и Сталин, осигурява период на необичайно голяма свобода в югославската литература, непозната за другите социалистически държави.

Ето някои от интелектуалните колоси в „барутния погреб“ на Европа.

  Георги Караджов