|
Всъщност разликите биха могли да бъдат много повече, но тези са от най-съществените и вероятно включват останалите, които се явяват подробности от пейзажа. Факт е – трайна се оказва тенденцията към увеличаване дела на хората, които живеят по този модерен начин – на семейни начала, без сключен граждански брак. Как човек ще устрои живота си е ненарушим личен избор, важно е единствено и двамата в двойката да се чувстват комфортно и щастливо. Понякога съвместното съжителство се оказва нещо като пробен брак, подстъп към истинския, опит да се намалят рисковете за брачна катастрофа на по-късен етап.
В съжителството без брак някои виждат сигнал, че семейството отмира, а трайните връзки между хората клонят към разпад. Напълно погрешно. Заедно без обвързващата сила на правните последици, всъщност е знак за силата на семейните ценности, а не тяхното отричане. Няма задължение отвън, принуда или някакъв друг вид насилие над личността, липсва и така типичното за нашите географски ширини съобразяване с общественото мнение. Те са заедно, без да са привързани с възела на брачния документ. Без катинара на подпис и печат те са с ангажименти и отговорности един към друг. Живеят общ живот, делят пари и безпаричие, отглеждат деца, карат се и сдобряват, но устояват заедно, без друга причина, освен вътрешното им чувство, че живот в семейство, макар и неформализирано, е по-щастливото битие. По-добро, отколкото сам или с безразборни връзки. Това доказва, че семейството не само няма да изчезне, а е много по-устойчиво, отколкото се предполага, след като не са му нужни проформа обвързаности.
Втората съществена разлика е, че съвместното съжителство дава неподозирано прекрасното чувство за свобода. Не става изобщо въпрос да не се съобразяваш другия човек. Иде реч за голямата свобода, която касае важните неща в живота. Можеш във всеки момент да си отидеш, без никакви последствия, да започнеш на чисто, да заминеш в друг град, държава, вселена. Самата мисъл те кара да се чувстваш вече свободен.
Свободата и сигурността обаче, не са особено съвместими понятия. Затова и следващата разлика е, че при общия живот без брак обикновено поне единият от партньорите се чувства несигурен и това обикновено е жената. Появява въпросът – не ме ли обича достатъчно, за да поиска да се оженим. Защото бракът е много повече от документ и подпис, както понякога го изкарват. Той е обещание, вричане. Той е следващият етап на една връзка, която търпи развитие. Зрялото решение за брак означава, че този мъж или тази жена иска да бъде с теб трайно и завинаги, независимо как ще се развият след това събитията. Но в този момент се вярва безрезервно в това. Затова бракът е знак – намерил си човека, с който си сигурен, че искаш да продължиш пътя си, какъвто и да е той.
Четвъртата разлика е, че си правно неравнопоставен, когато сте заедно без брак. Животът е непредсказуем, а правните последици от брака не са само скандални разводи и делене на имуществото. Те са и сигурността, че материалната част от живота, която заедно съграждате, в някакъв неочакван момент няма да се окаже само на него или на нея, а ще бъде на общото вас.
Няма спор – с или без брак най-важното е любовта да е жива и истинска. Когато я има, двойката сама ще намери своята форма на съществуване. Правилото е едно единствено – и двамата да се чувстват достатъчно щастливи и спокойни, независимо какво са избрали. Защото преждевременното притискане на единия с настояване за брак, може да бъде точно толкова затормозяващо, колкото и проточилото се предълго съвместно съжителство, ако единият от двамата желае да бъде именно съпруг или съпруга.
https://www.hera.bg/s.php?n=1778
Таг четири брак, семейство, семейни начала
|
