Река Дунав е една от най-важните икономически артерии на Европа. Същевременно пресича два от най-красивите града на света – Виена и Будапеща. Но по нея не се движат само стоки и услуги, а идеи, иновации, култура…Защото Дунав е и един от интелектуалните стожери на европейското мислене и съзидание.

На Дунав във Виена расте ,живее и твори Стефан Цвайг /1881-1942/. Кой не е чувал за него? Австрийски романист, драматург, журналист, биограф, интелектуалец. Истински европеец по дух и съдба. На него дължим шедьоври на биографичния жанр, като- „Магелан“, „Еразъм“, „Фуше“…Изключителните му есета за историята, политиката, културата на Европа възпитават цели поколения истински европейци. Романите и разказите му се превеждат в цял свят и до днес. Самия той се самоубива заедно със съпругата си потресен от Втората световна война и разрушаването на света, такъв какъвто би искал да бъде.

Пак тук- в сърцето на Австрия твори австрийката  Йелинек /1946/.Наред с Петер Хандке и Бото Щраус е призната за най-важния жив драматург на немски език. С изключителен усет за музиката и съвършено познаване на немския език, Йелинек рисува абсурдите на съвременното общество и тяхната покваряваща сила. Самият й произход е изтъкан от противоречия- майката принадлежи на висшата буржоазия, а баща й е социалист от работническата класа.

Поразява Нобеловия комитет по литература, който й връчва Нобеловата награда по литература /2004/.

Спускаме се надолу по течението на Дунава, за да достигнем може би най-европейския от българските градове- Русе. Тук се ражда единствения нобелов лауреат с български корени – Елиас Канети /1905-1994/. Семейството му напуска Русе в посока- Манчестър /Англия/, за да се установи след смъртта на баща му във Виена. Шедьовърът му „Заслеплението“ изпреварва с десетилетия развитието на световната литература. В него по неподражаем начин показва самоунищожението на един голям ум. Героят му дотолкова се отдава на научните си занимания, че забравя за съществуването на заобикалящия свят и дори на хората около него. Не по-малко значение има и неговата нехудожествена литература. В епохалното си произведение „Маси и власт“ показва как човешката тълпа може да превърне дори най- интелигентния и независим човек в свой ням придатък. Присъждането му на Нобеловата награда по литература /1981/ не изненадва никого.

И така, когато се спускаме с кораб по течението на вечния Дунав нека усетим духовната енергия, която е бликала по неговите брегове.

 Георги Караджов